Когато парламентът прие “Бялата книга за отбраната и въоръжените сили” на Министерството на отбраната (МО), в медиите се появи коментар под заглавие “Бяло като за умряло”. По това време заваляха първите снежинки и ведомството отбеляза двете събития с поздравления “Честит първи сняг и Бяла книга!”. Нямаше шампанско, но настроението бе приповдигнато. Не се разбра само дали армията трябва да почерпи депутатите, че решиха да я бастисат яко.
Естествено че оценките в горните настроения са крайни. Но ако чувствата в МО бяха мажорни заради усещането за добре свършена работа, то на войската й се плаче.
Нека припомним - от въоръжените сили според Бялата книга трябва да си отидат 5700 униформени и 1300 цивилни. Войската ще се свие като шагренова кожа до 26 000 души. Армейските зевзеци веднага родиха афоризма, че именно затова неповторимата песен “Велик е нашият войник” е в единствено число. Натам вървят нещата. Дано не махнат и последния боец, за да има кой да я пее. Неслучайно сайтът otbrana.com съобщи, че в поделенията кръстили военния министър Аню Ньойски.
Факт е, че армията е най-мачканата структура в годините на демокрацията. Числеността й бе намалявана 7 пъти. Всички правителства я рязаха безмилостно, но най-много се постараха кабинетите “Костов” и “Сакскобургготски”. Сега не е по-назад и този на Бойко Борисов. ГЕРБ не направи изключение - заби още един пирон в тъжната съдба на войската. За първи път в историята на последната българска държава полицията е с по-висок бюджет от армията и с по-голяма численост.
Цяла година сегашният военен министър Аню Ангелов “се пържи” на най-мизерните пари за отбрана - малко над 800 млн. лв. Този бюджет той наследи от Николай Младенов, който в началото на 2010 г. пое МВнР. Да не забравяме обаче, че Ангелов му бе заместник и двамата не възразиха на Симеон Дянков да даде на полицията повече пари отколкото на армията. За разлика от тях Цветан Цветанов не си заряза магарето в калта.
Според “бялото четиво” пехотата ще наброява 13 780 души (виж таблицата). Тя ще бъде структурирана в 2 бригади, всяка с по 3 батальона. Общо 6 батальона ще са главната ударна сила на Сухопътните войски. А дали те осигуряват способности, гарантиращи територията ни при въоръжена агресия отвън? Във военното строителство има елементарен принцип - ако не ти достига жива сила, компенсираш с модерни оръжия. Ние нямаме нито едното, нито другото. Разчитаме на колективната отбрана в НАТО и да сработи чл. 5 от договора за взаимопомощ. Но преди него чл. 3 задължава всяка страна сама да гарантира отбраната си, преди да дойдат съюзниците. Нашите политици все живеят с мисълта, че нищо не ни грози - нямаме противници, всички ни обичат. И пестят пари за армията.
Доскоро войската се гордееше поне с бригадни учения и канеше гражданството да види как пехота, артилерия, танкове и авиация ще ни бранят, ако се наложи. Нали затова данъкоплатците заделят левчета за нея. Сега такива маневри са рядкост и се считат за “архаизъм”. Защото политиците искат армията да тренира охрана на “чекпойнтове” и обискиране на хора. Така сме си изпълнявали съюзническите задължения. Затова “фронтовите” сводки на МО се изчерпват единствено с кратки съобщения: за Афганистан заминала тази рота, после се върнала онази. Това е всичко.
Не че е маловажно, но е абсурдно да се товари армията предимно с военно-полицейски функции. В кабинета чели ли са последната стратегията за национална сигурност на Турция? Там в прав текст е записано, че турската държава още счита една страна от пакта за свой враг. Дано разберат, че НАТО не е панацея за всичко.
Тази година ГЕРБ преора основно военния закон на инат, без необходимост, само защото бе дело на предишните. И без да му даде възможност да поработи поне месец-два. А и отсега се кани да го преправя пак през 2011 г. При ремонта паднаха основни социални придобивки за военните, колкото и министър Ангелов да отрича. ГЕРБ ги лиши от правото да си купуват жилища от МО. Да получават паричните си възнаграждения накуп при уволнение - този удар бе само за тях.
Младите офицери се сбогуваха с преференциалния процент за стаж в началото на службата. А пределната възраст за служба на редниците бе смъкната от 49 на 45 г. Как тогава да вземат пенсия за 25 г. работа, при условие че социалният кодекс ще им иска допълнително да набиват крак още 3 г. Тази поправка пък бе обяснена с прозрението, че войниците не идват в армията за пенсия. Уникално!
Оправданието за социалните рестрикции, които стовариха върху армейските пагони, на новите шефове във ведомството бе, че сме в криза. Но кой бори временна криза със закон? Тя бе търсено средство, за да оправдае целта.
2010-а роди и първия публичен скандал между президент и военен министър. Не че за 20 г. демокрация не е имало търкания между двете институции, но те се тушираха чрез тиха дипломация и взаимни отстъпки. Но този път непримиримостта на позициите стана явна. Сега президентът Георги Първанов заяви, че повече няма да прави компромиси с генералските предложения за овакантения шефски пост на Военното разузнаване. И държи да не се сменя кандидатурата, като се спазва договорката. Министър Ангелов пък настоя външен човек да поеме разведките и “превзе крепостта отвътре”, като си спретна удобен правилник за службата и назначи временно цивилен за началник на генералската длъжност.
Кой крив, кой прав - времето ще отсъди. Но за пръв път министър си изпусна нервите и поиска ограничаване на правомощията на президента, и то без да е съгласувал действията си с управляващата партия. Възниква въпросът: ако Първанов бе в началото на мандата си или президент бе Бойко Борисов или друг политик от ГЕРБ, министърът щеше ли да играе контра? Ситуацията роди и друга нелепост - военен министър абсурдно обвини офицер в евентуално бъдещо нарушение за изнасяне на информация за партия. Което е дамгосване на армията, най-надпартийната институция. В общественото пространство се подхвърлиха и други “безобидни” предположения - че в разузнаването нямало ревизия от 2000 г., че било “черна кутия” и не е ясно как са харчени парите. Затова новият и. д. шеф ще прави ревизия. След такава артилерийска подготовка почти е въпрос на време да се извадят “факти” за далавери, за да се оправдаят рокадите.
Годината ще се запомни и с бунта на жените на военните от Враца заради закриването на казармата. Там Ангелов обяви, че градът няма военни традиции. Така обиди хората, за които армията е свещена. Едва ли някъде в България боготворят повече военната униформа. За врачанин пък казват, че не може да се ожени, ако не е бил войник. Но най-неприятното е, че близките на бойците разбрали, че ще махат казармата, от момчетата на мисия в Афганистан, където министърът им съобщил новината. Което било оценено като гаф дори от съюзниците. Защото това депресира допълнително рейнджърите в тежката обстановка.
Отива си една тъжна година за армията. Следващата ще е същата - тогава започват масовите уволнения.
автор:Евгени Генов
Няма коментари:
Публикуване на коментар