Какво главнокомандваше Първанов 10 години?

Армията е най-корумпираната институция в България. Президентът е получавал всички доклади на службите за това, но странно защо никога не е информирал прокуратурата



Главнокомандващият на Българската армия Георги Първанов избутва 10-ата година от своя втори мандат. През тази декада сборният бюджет на армията ни възлизаше на над 12 млрд. лева. В двата мандата на Първанов бяха изхарчени и над 2 млрд. лева само за техника. Според един бивш военен министър комисионните по тези сделки са стигали и до 15%. Елементарните сметки сочат, че

най-малко 200 млн. лв. са влезли в ръцете на

посредници, висши чиновници и генерали, участвали в избора на доставчици. В изхарчените пари за техника не влизат стотиците хиляди левове, изхарчени за ремонти и строителство, където "чистата печалба" стигна до 30% от общата стойност на услугата.

Като главнокомандващ Първанов винаги е демонстрирал чувствителност към едно - да се зачита неговата дума при назначаването на висшите военни. Законът му дава право да "назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и да удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет". Как президентът успя да се наложи през годините и да успее във времето на три правителства да размества и да държи хората в сектора на отбраната? До идването на ГЕРБ винаги имаше съгласувателни процедури между кабинетите и президента, които минаваха тихо и зад завесата оставаха договорките кой и срещу какво заема някакъв пост.

Президентът винаги е търсил и трупал много информация, която очевидно успешно използваше, за да управлява съдби и кариери. Разузнавателните служби и ВКР винаги са работили приоритетно за него. През годините Първанов беше изключително силен с две фигури - шефа на бившата вече служба ВКР ген. Орлин Иванов и началника на военното разузнаване ген. Пламен Студенков.

Твърди се, че ген. Орлин Иванов е предоставял абсолютно цялата информация на президента - и устната, която отсъства в докладите. Всички корупционни схеми и хората, включени в тях, са се знаели. Но през тези 10 години главнокомандващият нито веднъж не повдигна въпроса защо се разграбва армията и защо корупцията там е толкова висока?

Защо този толкова принципен държавен ръководител мълча по този въпрос?

Явно за да кадрува без проблем задкулисно. С ценната информация, събрана от службите, Първанов винаги е държал в ръцете си върховното командване на войската. Няма нито един голям корупционен скандал, в който да не са замесени и военни. В голяма част от случаите самите схеми бяха измислени и инициирани от самите военни. В началото на президентската кариера на Първанов в Министерството на отбраната корупцията беше разделена на няколко сектора. Военните "установяваха липси" най-вече в поделенията - изчезваха хиляди тонове гориво и смазочни материали, разграбваха се сгради и тонове дрехи и материално оборудване, изчезваше и оръжие. Политиците и чиновниците в МО започнаха да усещат сладостта на комисионните, които започнаха да получават при скъпите договори.

Преди седмица излезе поредната дипломатическа грама, която е изпратена от посланика на САЩ у нас Нанси Макълдауни на 7 юли 2009 г. Тя обяснява, че назначенията на президента Първанов в армията през 2009 г. никак не са очаровали американците.

"През юни 2009 г. ген. Симеон Симеонов беше назначен за началник на щаба на отбраната, въпреки несъгласието на военния министър Николай Цонев. Президентът наложи и други спорни назначения на висши военни", пише в грамата. Според Макълдауни назначенията показват липса на желание за реформи. Симеонов е характеризиран като "класически късоглед бюрократ", който се е провалил в постигането на натовски стандарти, докато е бил начело на управлението на ВВС.

Още по-искрен тогава беше Аню Ангелов, но като експерт на партия ГЕРБ

През 2009 г. той сподели: "Между впрочем, мен безкрайно ме учудва фактът, че командващият на ВВС - които всъщност са най-зле управляваният и най-зле осигуреният в материално-техническо отношение вид въоръжени сили в момента - става началник на отбраната, а съответно началникът на щаба на ВВС става главен инспектор на МО. Интересно за какви заслуги?! След като самият министър Цонев призна, че за ВВС са изхарчени над 1 млрд. лв., без да са придобити нови отбранителни способности?!".

Учудването на Аню Ангелов е разбираемо, но самият той като генерал от резерва трябва да знае най-добре как се расте в армията. Ген. Симеон Симеонов беше наложен от Първанов. Беше погазен дори ротационният принцип на назначаване на хората на върха на отбраната. След о.р. ген. Златан Стойков, който беше от Сухопътни войски, се падаше по право постът да бъде зает от човек от Военноморските сили. Въпреки това на стола застана ген. Симеонов от ВВС, за когото настояваше и съветникът на Първанов о.р. ген. Никола Колев (ВВС) .

Ген. Симеонов се оказа

важна фигура не толкова за армията, колкото за търговските процеси в нея

Той участваше плътно в избора на новите транспортни хеликоптери на армията (368 млн. евро). Изказваше решаващо мнение и за новите три транспортни самолета "Спартан" (55 млн. евро), 7 учебно-бойни самолета "Пилатус" (33 млн. евро), както и все още разследваната от прокуратурата машина за свиване на ламарина за 10 млн. лв. Посредник при сделката с хеликоптерите например беше оръжейният търговец Николай Гигов, който е известно, че е в много добри отношения с Първанов. Гигов участваше дълги години и в Съвета по отбрана, където консултираше генералите какво да правят.

Видно от грамата е, че САЩ недоумяват защо е назначен като шеф на инспектората ген. Володя Цветков. Той е брат на депутата от БСП Румен Петков, близък на Първанов и приближен на Симеонов. Инспекторатът е този, който проверява всички сигнали за корупция във войската, а шефът му изготвя докладите до министъра. Прекрасна схема за прикриване на нарушения, от една страна, а от друга - Първанов получава прясна информация от първа ръка.

Други ключови назначения също не се харесват на американците, които смятат, че Първанов и близкият до него ген. Колев целят да сложат зависими хора на важни позиции в армията, за да контролират хода на реформите. Ген. Самандов, командващ на Съвместното оперативно командване, не е "най-добрият изпълнител", пише в документа. Посочва се, че край него витаят слухове за корупционни сделки.

В грамата е изтъкнато "неконструктивното влияние" на Първанов и неговия кръг, който не се е противопоставил на "мошеническите обществени поръчки (и вероятно се е възползвал от тях)" и не е подкрепил твърдо истинските реформи.

На този фон миналата седмица президентът обяви, че е доволен от негативните нападките на САЩ срещу него. "Искам да се разбере, че никога не съм се стремял да се харесам на едно или друго посолство. Обратното би ме разтревожило повече - ако един или друг посланик ме похвали за кадрови назначения или за други мои действия, които произтичат от конституцията". Главнокомандващият избра странна поанта, с която да увенчае 10-годишния си стаж начело на войската.

Но да приземим нещата. Не е ли редно прокуратурата да провери докладите на службите, пращани до главнокомандващия през този период? Няма как да не съдържат информация за корупция. Защо президентът я е затаил?

Валутните войни на Хитлер

Сред фикс идеите, които са върлували из главата на Адолф Хитлер, освен антисемитизъм и антикомунизъм се нарежда и яростната омраза срещу Великобритания и надменните й политици. Но докато диктаторът е успял с цялата военна мощ на Германия да нападне по суша СССР и да отнеме живота на милиони европейски евреи в концентрационните си лагери, Британските острови са се отказали по-далеч, отколкото са стигали ръцете му.

Измъчван от безсилие, Хитлер с радост е приел подхвърлената от негов съветник идея да атакува Великобритания не с бомби и мини, а с икономическо оръжие. Доста нестандартно икономическо оръжие. Защото заради превъзходството на британския морски флот и могъщия съюзник на Британия в лицето на САЩ, икономическата блокада на континента не била особено ефективна. Нацистите имали нещо друго предвид – тонове фалшиви банкноти.

Знаейки на свой гръб какви поражения причинява хиперинфлацията върху обществото, германците са се опитали да причинят същото и на Великобритания. За периода от 1943 г. до края на войната в Германия са отпечатани фалшиви британски банкноти на стойност над 134 млн. паунда. Това се равнява на 13% от тогавашната парична маса на Британската империя – тоест Хитлер е бил действително на крачка от осъществяването на подлия си замисъл.

Макар че това е най-драматичният пример за валутна фалшификация в човешката история, горният факт не е сред най-известните моменти от Втората световна война. Както можем да предположим, по напълно пропагандно съображение – Английската централна банка е толкова убедена, че нейните банкноти не подлежат на фалшификация, че чак след края на войната разбира какво е можело да стане. Междувременно десетки хиляди честни, нищо не подозиращи граждани са купували къщи, автомобили, стоки, предприятия, всичко – именно с тези фалшиви банкноти.

Историята на създаването на фалшификатите сама по себе си е много поучителна. Но да се върнем малко по-назад. Още с идването на националсоциалистите на власт финансите на Германия са раздирани от вътрешно противоречие. По заповед на Хитлер вносът на желязна руда и петрол постоянно трябва да се увеличава в подготовка за назряващата война. Стремглаво нарастващите разходи за въоръжаване подлагат платежния баланс на страната на истинско изпитание.

Германия купува суровините със своята райхсмарка, силна и приета валута – приета дотогава, докато платежният баланс е на плюс, тъй като след 1922 г. светът винаги има едно наум за политиката на германската централна банка. Всъщност походът на Хитлер за въоръжаване на страната полага основата на германското експортно чудо, както и на потребителската дисциплина на вътрешния пазар. Приходите от все по-търсените германски машини се насочват не към консумация, а към внос на суровини с военно значение. Населението пък е подтиквано да влага парите си в разнообразни ДЦК, тоест пак да ги дава на правителството.

Но тази политика, изключително успешна в средата на 1930-те, започва да издиша в края на десетилетието, когато военните разходи надхвърлят 20% от БВП на Германия. На няколко пъти държавата е на ръба на платежоспособността, защото съобразно тоталитарните планове се купуват все повече черни и цветни метали за танкове и снаряди, все повече петрол за производство на горива за самолети и камиони. Нахлуването в Полша е показало, че ресурсите на Вермахта все още не са достатъчни за справяне с една конкурентна велика сила.

Тогава, на 18 септември 1939 г., във финансовото министерство в Берлин се организира конференция на тема „Как да атакуваме финансовата система на една велика сила“. Събралите се експерти много бързо достигат до идеята за производство на фалшиви банкноти. Освен саботаж на врага, така ще се осигури и толкова нужната чуждестранна валута за гарантиране на военните доставки. Единствено икономическият министър и шеф на централната банка Валтер Функ се противопоставя на тази идея. Впрочем „старомодният“ Функ много скоро е отстранен от голямата игра.

Няколко дни по-късно, офицерът от СС Алфред Науйокс официално получава задачата да организира производството на фалшиви банкноти. Науйокс съвсем наскоро се е отличил като организаторът на театралната инсценировка на полското нападение срещу Германия, което дава основание на нацистите да нахлуят в Полша, слагайки началото на Втората световна война. Сега той трябва да фалшифицира и пари. Офицерът решава да заложи на учени от системата на СС, както и на цивилен технически персонал.

Тайната фабрика на Науйокс годишно получава 2 млн. райхсмарки от държавата, обаче начинанието е пълен провал. За две години държавните служители само успяват да открият от какво е направена хартията на британските пари и какъв е математическият алгоритъм при даването на сериен номер на банкнотите – но крайният вид на „продукта“ е незадоволителен. Отпечатани са 400 000 фалшиви банкноти от 5 и 10 стрелинги, както и малко долари, но с ниско качество.

Тогава на сцената излиза Бернард Крюгер от отдела за международна пропаганда в СС. Получил през лятото на 1942 г. картбланш от шефа си Хайнрих Химлер, Крюгер решава да подхване проблема по съвсем различен начин. Той се отказва от държавните специалисти и вместо това тръгва из концентрационните лагери и затворите да търси подходящи занаятчии – гравьори, печатари, литографи. Словакът от еврейски произход Адолф Бургер си спомня как е бил „нает“:

„Затворник Бургер?“ „Тъй вярно!“ „Типограф по професия?“ „Тъй вярно! ... тогава грубият му глас изведнъж стана мек, той дори ми протегна ръка. Не вярвах на сетивата си“. Общо 144 специалисти измъква Крюгер от затворите, почти всички те доживяват до края на Войната. Най-младият няма 20 години, най-възрастният е на 60. Преместват ги в тайна фабрика в покрайнините на Берлин и се отнасят много учтиво към тях. Но спасените лагеристи не забравят, че фалшифицират за живота си.

Резултатите от този „триумф на частната инициатива“ не закъсняват. Занаятчиите бързо установяват, че британците умишлено са изкривили на някои места линиите на буквите и цифрите на банкнотите, за да се предпазят от фалшификати. На други места пък са поставени почти невидими контролни петна, които затворниците – фалшификатори наричат „лайната на мухата“.

В мастилото, използвано от Bank of England, има най-различни съставки, сред които и въглища, получавани единствено при изгаряне на германски лози, пържени след това в ленено семе. Водата в „производствения процес“ идва от бистър планински поток и за да е точно такава, каквато използват британците, в потока трябва да плуват пъстърви ...

Промишленото производство от тази фабрика започва през лятото на 1943 г., печатат се банкноти по 5, 10, 20 и 50 паунда. Една сутрин Крюгер свиква всички свои питомци и с триумфиращ вид ги поздравява, размахвайки пред тях една хартийка: „Британските банки ги приеха за истински!“

По ирония на съдбата, точно когато производството достига своя връх като количество и качество, начините, по които могат да се използват фалшивите банкноти рязко намаляват. Защото кризата на горивата не е наш патент, а е една от големите слабости на нацисткия режим. След 1944 г. Луфтвафе страда от хроничен недостиг на керосин и в опитите си да се противопостави на прииждащите съюзнически бомбардировачи, не може да си позволи налудничавия опит да унищожи Британия, като хвърля отгоре й пари от самолети (такава е била първоначалната идея на Гьобелс).

Пласментът на супер – фалшификатите допълнително е затруднен поради сгъстяващата се международна изолация на фашистката диктатура. Но е известно, че цяла една служба от 50 души се е занимавала с международни доставки на различни продукти в Германия, използвайки именно тези пари. Известно е още, че търговецът Фридрих Швенд, наричан още Доктор Вендиг, е прибирал 33% от стойността на всеки фалшив паунд, който е успявал да пробута.

Фалшивите парите все пак са послужили за нещо добро. Именно с тях нацистите са плащали на международните си шпиони. Прекрасна е историята на излъгания лъжец Елиеза Базна, албанец. Той е служел като камериер и секретар на британския посланик в Турция и с микро – фотоапарат е заснел и доставил на германците 150 секретни документа. Платили му щедро и пре-щердо, сега знаем с какво. Общо 300 хил. паунда е получил предателят, които в днешни пари се равняват на над 11 млн. евро. Половината албанецът е профукал незабавно. За останалите изчакал няколко години след края на войната.

На Базна не му било никак приятно дори когато експертите от Английската банка го уверили, че притежава най-съвършените фалшиви банкноти на всички времена. А банкноти се фалшифицират отдавна, включително от правителствата: в края на XVIII век точно така Великобритания се мъчи да убие Френската революция; Наполеон отвръща със същото, като освен Лондон атакува Виена и Москва.

Днес се говори, че – изглежда трайно – излекуваната от надменността си централна банка на Великобритания почти всеки месец извършва експертни проверки за произхода на наличните банкноти.


Източници:

Betrogene Betrueger. Georg Boenisch. Spiegel Geschichte, 4/2009

Адам Туз. Икономиката на Третия райх. С., 2010

Необмислени действия всяват хаос в отбраната

Манол Тенчев:

Необмислени действия всяват хаос в отбраната

Армията ни е разгромена, без да е водила бойни действия, твърди експертът по национална сигурност и отбрана



МАНОЛ ТЕНЧЕВ е роден през 1957 г. в семейството на офицер от Българската армия. Магистър е по история и журналистика. Майор от резерва на ВВС. В продължение на 12 години (от април 1998 до май 2010) е експерт в различни дирекции и структури на МО. Възпитаник на Стратегическия курс "Национална сигурност и отбрана" на Военна академия "Г. С. Раковски". Автор е на идеята, първата концепция и първата книга за изграждане на Национална гвардия в България. Кавалер е на наградния знак на МО "За вярна служба под знамената" - III и IV степен. За заслуги към българския ВПК е награден от предприятието АРКУС-АД, гр. Лясковец с поименно огнестрелно оръжие. Почетен офицер от резерва на БА.

- Г-н Тенчев, отново се готви мащабна реформа в Министерството на отбраната (МО) и Българската армия (БА). Какви според вас ще са резултатите от нея?
- Смятам, че хора, които са сътворили недостатъчно прецизиран Закон за отбраната и Въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), не са способни да извършат смислени реформи в БА. Когато нещата се решават в тесен и затворен приятелски кръг в МО, перспективите пред ведомството и цялата БА стават ужасяващи. Виждаме, че и т.нар. Бяла книга за отбраната е поредното недомислие на министъра и сподвижниците му. Нито една негова разработка досега като експерт не е намерила практическо приложение в БА. Но сега упражненията му, вече като министър, ще бъдат белязани с много горчивина за всички, които по някакъв начин са свързани с войската. Опитваме се да открием някаква логика в съкращенията, които Аню Ангелов е намислил, но според мен такава няма.
- По отношение на съкращенията вече се спрягат конкретни цифри. Те окончателни ли са?
- При министър Ангелов никога и нищо не е окончателно. На сегашния етап обаче предстои поетапното изхвърляне от БА на 7000 "щика". Съкращенията ще засегнат 1100 военнослужещи от Северна България. Закриват се гарнизоните Враца, Горна Оряховица, Павликени и Мусачево. От гарнизон Плевен (Щаба на 5-а Шипченска механизирана бригада) ще бъдат съкратени около 700 души, от гарнизон Враца, с ликвидирането на механизирания батальон - около 500 души. Военното присъствие в Северозападна България ще бъде ампутирано. Ако бъде закрит и артилерийският дивизион в Шумен, цяла Северна България ще остане без никаква артилерия. Сухопътните войски (СВ) ще останат с две бригади. Но да не забравяме, че бригадата е усилен полк, което е далеч от способностите на дивизия. Специалните сили от бригада ще бъдат редуцирани в полк. Точно обратното правят по света в контекста на борбата с тероризма. Смятам, че тези войски вместо да се мачкат, следва да се развиват. Личното ми мнение е, че те трябва да бъдат изведени от СВ и да преминат на пряко подинение на най-висшия военен - началника на отбраната. Освен че са абсолютно безсмислени, важно е да се знае също, че тези съкращения въобще не са евтина работа.
- Вероятно ръководството на МО преценява, че от север няма кой да ни заплашва, поради което и предприема подобни стъпки?
- Искам да подчертая, че БА е мултифункционална въоръжена сила, която е подготвена не само за класически бойни действия, а и за справяне с всякакви мирновременни кризи. Това българските генерали така и не се научиха да го обясняват на нормален за политиците език. Получава се неописуем дисбаланс в териториалната отбрана. Но явно това последното е нещо като мръсна дума за министъра и обкръжението му. Така, както е тръгнало, МВР ще трябва да поеме защитата на населението при всякакви мирновременни кризи. Те и без това са предостатъчно като численост - в момента БА е 2.5 пъти по-малка от състава на МВР. Другата алтернатива се нарича гражданско опълчение. Що се отнася до невижданите съкращения, то те ще обхванат и поделенията на СВ и в Южна България. От Артилерийския полк в Асеновград ще бъдат уволнени около 500 офицери, сержанти и войници, а от Центъра за подготовка на танкисти в Сливен - 400. Предвижда се и закриването на Зенитно-ракетния дивизион в Хасково, ще бъде сериозно редуциран и разузнавателният полк в с. Свобода... И така до 2015 г., когато СВ, най-многобройните в БА, трябва да замръзнат на 14 000 души. Така е записано в т.нар. Бяла книга. При това положение армията ни вече е разгромена, без да е водила бойни действия.
- Това ли е основанието за острата полемика между президента Първанов и министър Ангелов напоследък?
- Президентът, който е Върховен главнокомандващ на ВС както във военно, така и в мирно време, е задължен и естествено е в правото си да изказва мнения за настоящето и бъдещето на БА. Освен това да не забравяме, че Първанов зае този пост на два пъти след национални мажоритарни избори, а Ангелов е назначен за министър. Както можеше и да не бъде... Впрочем и в МО, и в БА още съжаляват, че на г-н Николай Младенов не бе дадена възможност да се докаже като военен министър. Президентът е стратегически лидер със стратегическо мислене, който не без основание се безпокои за военните аспекти на националната ни сигурност. Що се отнася до министъра, какво да ви кажа... Обикновено пенсионираните генерали са привързани към войската, която ги е изградила като личности и винаги са използвали авторитета си, за да я защитят пред политиците. Този обаче е различен от другите. Вероятно като министър ще влезне в историята като най-големия рушител на БА и като че ли неслучайно във войските са го кръстили Аню Ньойски. Това, което се планира и подготвя в момента, е доунищожаване на жалките остатъци от БА. Тя вече едва ли ще е в състояние да изпълнява конституционните си задължения. Впрочем добре е обществото да се произнесе необходима ли е въобще на България армия, която се изгражда като експедиционен корпус тип лека пехота за мисии в чужбина. Ето това ни сполетя с назначаването от ГЕРБ на Аню Ангелов за министър на отбраната.
- Значи този път спорът е фундаментален?
- Точно така. Президентът се безпокои от факта, че обширни български територии остават без каквото и да било военно присъствие. А и народът ни много добре го е казал: "Който не храни своята армия, храни чужда." Очевидно със сегашната си дислокация, мирновременна численост, въоръжение и техника БА, въпреки доброто си желание, едва ли ще може да оказва ефективна подкрепа на населението в оперативен порядък. С намислената реформа ситуацията още повече ще се влоши. Ще разполагаме с безобразно неравномерна и рехава териториална дислокация на войските. Впрочем дислокацията на БА, ако я беше правил някой наш враг, със сигурност щеше да е доста по-добра. Посочената дислокация на БА възпрепятства и едно от основните изисквания към силите, средствата и командването - своевременното овладяване на ескалираща кризисна ситуация. Пасивното време за придвижване, прехвърляне със сухопътен, въздушен и морски транспорт на военно подразделение многократно ще надвишава критичното време за овладяването на кризата. Липсват териториални бази за съхраняване на специална тежка техника и въоръжение, разпръснати структури с вертолети за прехвърляне по въздуха на подготвен личен състав и лека техника.
Министърът обаче отговаря на президента с пожелателни обяснения за характера на модерните армии. Според Аню Ангелов БА разчитала на мобилността, която следвало да се осигури чрез транспортни хеликоптери и самолети. Надявам се, че министърът не е забравил постоянната дислокация на ВВС, все пак става въпрос за 3-4 бази. Нека за всеки случай му напомним, че транспортната е в София, а вертолетната е в Крумово, Пловдивска област. Товаренето, превозването и разтоварването на специализирана техника и измислените от него "маневрени пехотни групи" (не съм чувал някъде по света да има подобно нещо) ще бъде тежка и непрактична задача, свързана с огромни разходи за всеки отделен случай. Армейските вертолети са на едно- единствено място в Южна България, откъдето трудно биха се пребазирали в северната й част, особено при сложна метеорологична обстановка. А преминаването на хеликоптерите през Балкана в условията на зимни бури е направо невъзможно. Това още веднъж показва необходимостта от наличие на дежурни сили и средства в други райони на страната... Ако действията за спасяване се забавят с едно денонощие, вероятността за спасяване на хората спада под 10%. При горските пожари забавянето води до труднопоправими последствия. С нарастване на площта на горене трябва да се увеличава и броят на вертолетите (самолетите), за да се осигури непрекъснатост в работата им.
- Да, но този министър се е заел да изгражда резерв на БА. Нещо, за което се тръби още от влизането му в МО като зам.-министър.
- Що се отнася до високопарните изявления за създаване на териториален резерв и възможностите за привличане на уволнени военнослужещи в европейския доброволчески корпус, то това е поредната порция зле прикрит популизъм. Ето, сега ви уволняваме, но след време (някога) ще ви вземем на щат в резерва или ще ви се обадим да се запишете в корпуса. Вместо такива сложни пируети по-добре ще е, ако министърът уволни военните пенсионери, които издигна като директори и началници на сектори и отдели, и на тяхно място назначи съкратени без възможности за пенсиониране офицери. Нямам нищо против военните пенсионери, работещи на експертни длъжности в МО, които са доказани професионалисти. Думата ми е за онези пенсионери-началници, които с присъствието си са затапили системата на МО и възпрепятстват плавното движение на кадрите отдолу нагоре, както е по цял свят. Впрочем същите въобще не се отразяват добре на гражданско-военните отношения.
По отношение на подготвяния проект на Закон за резерва също съм скептик. Подобен закон Аню Ангелов и приятели написаха и предложиха на предишния парламент, който за малко да го приеме, тъй като беше внесен от името на Тройната коалиция в самия край на мандата. По мое мнение този проект беше едно недоразумение, от което по-късно и самите му творци се отрекоха. Това обаче не им попречи да приберат хонорарните пари от комисията по отбрана на 40-ото народно събрание. Вероятно това ще е поредното недоносче, създаващо пълен хаос в отбранителната система. Що се отнася до т.нар. териториален резерв, то това е поредната стъпка към смачкването на идеята за изграждане на Национална гвардия в България, лансирана от Генералния щаб по времето на генерал Никола Колев. Тази идея министър Ангелов я нарече "стара и помпозна". Специално за него е естествено да е такава, след като не той е нейният автор.
- Г-н Тенчев, вие сте работили и в сферата на социалната адаптация на военнослужещите. Предвид предстоящите масирани съкращения, какви мерки се вземат в тази посока?
- Известно е, че най-големият стрес за военнослужещия настъпва, когато казарменият портал хлопне зад гърба му завинаги. Това за професионалния военен си е истинска трагедия. От уж подредената от уставите, наставленията и заповедите армейска среда изведнъж се озоваваш в "цивилния хаос". Питате какво прави днешното ръководство на МО по проблемите с кадрите си на изхода на системата? Ами, нищо! Нищо по същество, освен добрите пожелания, заложени в чл.226д, ал.1, т.1-6 на ЗОВСРБ.
Добри пожелания, защото през настоящата 2010 г. бе напълно разрушена успешно функциониращата и дълго изграждана система за социална адаптация на военнослужещите. В края на май т.г. бяха уволнени и последните експерти, които практически осъществяваха социалната адаптация чрез провеждане на професионално ориентиране, мотивационна подготовка, насочване към квалификационни курсове, съдействие за устройване на работа и информационно осигуряване на процеса на преход към цивилния живот. За квалификацията на тези експерти държавата (чрез МО) през последните 10 г. е изхарчила значителни финансови средства. Пари на всички нас - данъкоплатците. Част от експертите са подготвяни за "консултанти по социалната адаптация" във Военна академия "Г.С.Раковски" и чрез Българо-германския проект "Реинтеграция на освободените офицери и сержанти". Изграждането и професионалното израстване на въпросните експерти отнема поне 2-3 години. Сега повечето от тях са безработни, които държавата осигурява социално и които съдят МО за неправомерните си уволнения. И всичко това се случва в държава, чийто премиер непрекъснато се оплаква от липса на пари.
- Наистина ли МО вече се е отказало и от тази си функция?
- Де юре не, но де факто - да. В момента в дирекция "Управление на човешките ресурси" на МО има само един-единствен експерт, натоварен с всички възможни функции по социалната адаптация. "Под него" няма никой! Структурите към военните клубове на разгромената агенция "Военни клубове и информация", ръководена от Стоян Стоянов - Центровете за социална адаптация и Информационно-консултантските бюра са закрити. Настоящи и бъдещи резервисти не могат да открият никъде информационния бюлетин "Социална адаптация", тъй като вече няма кой да го списва, оформя и отпечатва...
- Отразява ли се по някакъв начин всичко това върху прехода от военния към цивилния начин на живот?
- Разбира се, че се отразява и печалният резултат вече е налице. Откакто ГЕРБ назначи Аню Ангелов за министър на отбраната, са зачестили случаите на тежки инциденти след използване на законно притежавано от резервисти от БА огнестрелно оръжие. От медиите научаваме, че броят на убийствата (вкл. и на повече от един човек) и на самоубийствата, извършени от бивши военнослужещи, чувствително се е увеличил през 2009-2010 г. Осем са убитите от депресирани резервисти, а четирима бивши офицери са сложили край на живота си. Тема за размисъл на новия главен кадровик в МО, също военен пенсионер и приятел на министъра... Но вместо да се замислят върху безизходицата, в която вкарват БА, министърът и директорът на "Управление на човешките ресурси" се чудят какви нови шарении да въвеждат в униформените облекла. Стигнали са чак до униформите на резервистите, на които трябвало да има специален знак във формата на буквата "Р". Според министерската заповед нововъведението трябва да влезе в сила от 1 юни 2011 г. Така и съюзниците ни от НАТО ще има да се чудят дали това не са някакви полицаи на пределна възраст? Но така е, колкото по-бедна става една армия, толкова по-шарена я правят.
Всичко това ме кара да си мисля, че министър Аню Ангелов е вреден за националната сигурност и отбраната на страната. Впрочем като мен вече мислят доста хора, свързани с БА и военните аспекти на сигурността. В тази връзка смятам, че е редно премиерът сериозно да се замисли по тези въпроси, за да не остане неприятно изненадан от резултатите при следващите избори.

Генерал Скобелев – клоунът на руско-турската война през 1876-1878 година

Във всяка война има герои, но и клоуни. Руско-турската война от 1976 година не прави изключение. На фона на талантливите руски пълководци Гурко, Тотлебен, граф Шувалов, Шилдер-Шулднер, най-ярко изпъква глупостта на „прославения” Ген. Скобелев. Любимецът на тогавашните медии, Скобелев е всъщнoст най-обикновен позьор и некадърен военачалник. Под негово командване загубите на личния състав са огромни, а целите рядко са достигнати. За сметка на това на мъстития генерал все някой друг му е бил виновен – или съседните части командването, на които не винаги разбирало „великите” му замисли или българите, които не го подкрепяли достатъчно или нещо друго.

Първият гаф на Генерала е още при щурмуването на Дунав при Свищов.

Той предлага Кавказката казашка дивизия под негово командване да се прехвърли с плуване през реката. Експериментирали 33 доброволци начело със Скобелев, които се спуснали с конете си в Дунав. До българския бряг доплували само двама – Скобелев и един казак. След този „геройски” подвиг, разбира се, командването забранило осъществяването на идеята. Ако бяха оставили работата на лудия Генерал, то цяла руска конна дивизия би потънала в Дунава още в началото на войната.

По късно по време на първия щурм на Плевен отново необикновена енергия проявява генерал Скобелев – след като отблъсква атаките на турците в югозападния участък, той преминава в настъпление и с един останал батальон от целия Курски полк успява към 16 часа да нахлуе в Плевен. Разбира се, с тези сили той не е в състояние да развие успеха си и се оттегля. Тук всеки би си задал въпроса: Защо тогава е пожертвал 80% от личния състав на полка? Късно вечерта на същия ден, Скобелев отново самоволно вдига в атака руските войски под негово командване. Преди да атакува двата редута – Кованлък и Исса ага, той решава да превземе третия гребен на Зелените хълмове и да установи контакт с войските на генерал Крилов. Тук се разгарят кратки боеве с изпратените към гребена турци, които след редица драматични перипетии са отбити от третия гребен. Скобелев губи битката с огромни човешки загуби.

Третият щурм на Плевен. Точно в определения час на щурма първата линия на обречените поради некадърността на командващия скобелевски полкове с развети знамена, под гърма на барабаните се вдига в атака. Придвижването им по плевенското поле е красиво и по-скоро прилича на парад отколкото на военни действия. Скоро обаче скобелевският парад се превръща в касапница за руските войници и офицери. Под град от куршуми, изпращани от скорострелните турски пушки, атаката се задъхва. Не позволявайки на тази войска да отстъпи, точно като комарджия залагаш на рулетка, Скобелев изпраща в нейна подкрепа последните си оскъдни резерви. Разбира се, турското командване забелязва това и точно когато вече не остават резерви, турците се вдигат в контраатака. Започва яростна и безмилостна ръкопашна схватка. Силите на противниците са изравнени. В този момент Скобелев, вместо да ръководи разпострялото се на километри сражение, решава да играе ва банк.. На белия си кон, заедно с щаба и щабния конвой се хвърля в разгара на боя. Турците отстъпват. Разпръснатите остатъци от руските полкове нахлуват в редута Кованлък. По нататък логиката на военните събития е безмилостна. След няколко часови сражения в тъмното, където никой не знае къде е противника, клоунът Скобелев губи битката.
На другия ден, отново без каквато и да е подготовка, той отново челно атакува турските позиции. Получил в подкрепление напълно окомплектования Шуйския полк, генералът вместо да го задържи в резерв веднага го хвърля в мелницата. Разгръща го на третия гребен на Зелените хълмове и му нарежда да прикрива отстъплението на разбитите през нощта руски части, които безредно се оттеглят от редутите. Като резултат и тази единствено боеспособна руска единица е бързо смляна под кръстосания огън на турските оръдия. Равносметката е ужасна. Частите под негово командване са дезорганизирани, разбити и на практика са престанали да съществуват. По време на атаката са убити са 7039 общо руски войника, от които 4000 са от скобелевските части, а турците загубват само 1200.

На 8 януари 1877 година, въпреки бездарния Скобелев, войната върви към победен за Русия край. По това време отрядът на Скобелев, в който са включени седемте опълченски дружини, 16-а скобелевска дивизия, 21 ескадрона и сотни, както и други части с 14 оръдия (всичко 16 000 бойци), въпреки помощта на няколко хиляди българи с мъка се придвижва през потъналия в дълбок сняг Химитлийски проход. В часа, в който Святополк-Мирски започва боя при Шипка – Шейново, авангардът му едва достига изхода на прохода и повежда бой с турците, заели височините наоколо. Бездарното командване на генерала разтяга руската колона по целия проход, като главните сили са още на превала. Вечерта на 27 декември (8 януари) с мъка Скобелев групира около изхода на прохода едва две трети от войската си. Оказва се, че „героят” Скобелев се е изхитрил този път да загуби 33% от ефективите си дори без да влиза в сражение. По-късно разбит отново при Шейново и Казанлък от далеч по-слабите турски части на Вейсел Паша , за да оправдае некадърността си, Скобелев помпозно заявява: „Плевен започва отново”. Генерал Скобелев не харесва и българите. Офицерът от Опълчението Кисов в мемоарите си разказва, че малко преди боя за Шейново Скобелев се подиграл със Столетов, напомняйки му каква войска командва(става въпрос за българските опълченци).

Четейки всичко това как можем да си обясним образът на Скобелев останал в българската памет като смел и талантлив военачалник изиграл решаваща роля за освобождението на България когато всъщност става въпрос за най-обикновен грандоман, некадърник и клоун? Отговорът е очевиден. И тогава както и сега медиите търсят и сами конструират медийни герои, които често са бутафорни фигури с мними качества и измислени достойнства. Точно такъв е и случаят с Генерал Скобелев наричан от пресата Белият генерал, а далеч по-сполучливо би било прозвището Клоуна на бял кон.

Използвани са исторически факти от книгата на Божидар Димитров “Истинската история на Освобождението 1860-1878″