вторник, 31 август 2010 г.

"Есен - 2010" ще реши бъдещето на армията ни 31. Август 2010 бр. 200 в. "Дума"


"Есен - 2010" ще реши бъдещето на армията ни 31. Август 2010 бр. 200 в. "Дума"

Спирдон Спирдонов
Ако за правителството, парламента и партиите новият политически сезон започва на 1 септември, за армията и военнослужещите началото му бе в последния петък на август. По всичко личи, че "Есен - 2010" ще реши бъдещето на Въоръжените ни сили. Нямам предвид наименование на национално учение, което да покаже военните ни способности (такова вече отдавна не се прави, най-много да се стигне до батальон или в повечето случаи до рота). Имам предвид замисления край на 20-годишната реформа в армията. Той ще премине през няколко документа, които трябва да получат санкцията на Народното събрание и Министерския съвет. Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили ще трябва да огласи структурата и числеността на войската. Тя, както обещават нейните автори, ще обобщи прегледа на силите, който върви от февруари насам. Това не е първи опит. Мнозина са забравили, че през 2002 г. правителството прие такава бяла книга, която бе отпечатана в луксозно издание. С нея влязохме в НАТО. Тя даде

енергия на реформите

в армията.
След като бъде гласувана от парламента, новата Бяла книга ще стане основание за разработване на План за развитието на Въоръжените сили. Именно с неговото изпълнение, както неведнъж е прогнозирал министърът на отбраната Аню Ангелов, ще дойде краят на реформата и ще настъпи ерата на еволюционното развитие на Българската армия. Въпросът е какво развитие, с какви цели, задачи и заради какви способности. Точно тук нещата малко се объркват. Или продължаваме нашата си традиция в подреждането на документите в областта на националната сигурност. Тя си следва от 1990 г. насам. По-паметливите знаят, че на 13 декември 1995 г. бе приет Законът за отбраната и Въоръжените сили. През април 1998 г. бе гласувана също от парламента Концепцията за национална сигурност, а година по-късно - Военната доктрина. И стартира главоломното поправяне на закона. Преди година се стигна и до приемането на чисто нов закон, отново

без каквато и да е концептуална основа

По всичко личи, че тази традиция няма да бъде нарушена. От няколко месеца тече един все по-затихващ процес на обществено обсъждане на проекта на Стратегия за националната сигурност. Интересно кой реши, че дискусията по този, иначе не чак толкова вълнуващ обикновения гражданин документ, трябва да се проточи във ваканционните летни месеци. Но както и да е. И той ще търси своето място в дневния ред на парламентарната есен. Там е работата, че стратегията е доста многопосочна и не дотам конкретна, когато става дума за военни способности. Този въпрос е приоритет на Националната отбранителна стратегия, т.е. другото име на Военната доктрина, която също трябва да види бял свят в "Есен - 2010". И сега се питаме кое по-напред, след като вече знаем, че всички тези документи имат определена степен на готовност. Има експерти, които биха ги подредили така: Стратегическа концепция на НАТО, Стратегия за национална сигурност, Национална отбранителна стратегия, Бяла книга за отбраната и Въоръжените сили, План за развитие на Въоръжените сили и други, произтичащи от цялата тази поредица документи. Има и друга логика. Всички тези документи се разработват и гласуват от едни и същи хора и от едно и също мнозинство, което предполага, че позициите и голяма част от детайлите няма да си противоречат.
Все пак защо от последния петък на август започна политическият сезон за армията и военнослужещите? Просто тогава със заседанието на Съвета по отбрана стартира "Есен-2010". Този консултативен орган трябваше да обсъди и приеме доклад за резултатите от прегледа на структурата на Въоръжените сили. Може и да е станало, може и да не е.
Няма как да гадаем, защото не последва информация от Министерството на отбраната. Много по-отрано се знае обаче, че 16-те работни групи трябва да доведат нещата така, че числеността на

армията да падне с 3000 до 6000 щатни бройки

Да има щаб по осигуряването и поддръжката. Сухопътните войски да останат с една бригада по-малко. Да върнем полковете, що се отнася до силите за бойно осигуряване и поддръжка. Някои зенитно-ракетни комплекси да бъдат пенсионирани. Наземната ПВО да бъде съсредоточена, за да се постигне по-голяма компактност, т.е. някои от подразделенията в някои райони на страната да се закрият. Очаква се около АЕЦ "Козлодуй" да бъде предислоциран един зенитен дивизион. Вече стана ясно, че един род войска във ВМС си отива в историята. "Слава" излиза от строя и на подводничарите не им остава нищо друго освен да изграждат музейни експозиции и да откриват паметни плочи.
След като "Есен - 2010" подреди документите, през следващата година ще започне преструктурирането и реорганизацията с тенденция да завърши през 2013 г. Принципът ще бъде "отгоре-надолу", обещава министърът на отбраната, и се надява през 2014 г. структурите да заработят. "Отгоре-надолу" означава на първо място реорганизация на командната структура на Българската армия. Трудно е да се каже коя по ред е за последните години. Целта на политическото ръководство е с една и съща структура да се изпълняват задачи както в мирно време, така и в условия на кризи и война. Тук е най-малкото любопитно къде отива

върховното главно командване

което напоследък има доста противници?!
От петък насам очакваме доклада на МО, който трябва да включва визия за развитие на Въоръжените сили през следващите 6 години, както и необходимите основни параметри за разработването на Бяла книга на отбраната и План за развитие на Въоръжените сили. Все още обаче стои въпросът кой ще даде последната санкция. В публикация на сайта на МО се допуска възможността Бялата книга, която ще включва основните компоненти на отбранителната политика, да стигне само до правителството. Обезпокоителният цитат е следният: "Бялата книга се приема с решение на Министерския съвет и може да бъде предоставена на Народното събрание за обсъждане и приемане", т.е. може и да не попадне в законодателния орган или да мине само за сведение в рамките на парламентарния контрол.
Такъв ще бъде дневният ред на политическата есен за отбраната и Въоръжените сили. Какво, как и в каква последователност ще бъде изпълнено, предстои да видим. Да не забравяме, че трябва да се приема и бюджетът за следващата година. Много е възможно парите да повлияят на амбициите. Всяко преструктуриране е скъпо.

понеделник, 30 август 2010 г.

Мълчанието на генералите – като мълчанието на агнетата


















Щи ви припомня притчата за вълка, овена и буболечката. Последната искала вълкът да изяде овена, за да не я настъпи рогатият и да я смаже. Та така се случило и в един от големите щабове. Един полковник дал фира, защото „вълкът бил уволнен” и нямало кой да го спаси. Стотици се оказаха в това положение.И затова подадоха рапорти. Как ли тази басня се разиграва надолу и по гарнизоните ?...

„От армията съкращават 6000 щика”, „Около 2000 са незаетите щатове в армията” , „Армията става 26 000 щика”. Тези дни в един глас прогърмяха „Труд” и ”Стандарт”. И навярно източникът им / ако е имало такъв/ , е бил един и същ. Някой, който е участвал във военния съвет, започнал на 27-и или някой, който е достатъчно информиран по въпроса. В същото време от пресцентъра на военното министерство мълчат като риби. Мълчат и генералите, и полковниците, които са сигурни за местата си.

Каква армия ни е необходимо? „ И двадесет и пет хиляди да е и деветнадесет, все тая. Това вече не е армия „ , казва един бивш антинатовски генерал , началник на ГЩ на БА. „Народът тъне в беднотия и криза, а ние ще купуваме самолети за милиони” , роптае известен столичен журналист. В отговор военният министър в поредица от интервюта повтаря все едно и също – подготвяме Бяла книга, ще има План за развитие на Българската армия, резултат от промените се очаква през 2014-2015 г. Но щеше ли да повтаря това, ако не бяха увеличени заплатите на редниците, сержантите, офицерите и генералите? Ако не бяха построени детски градини и фитнес –зали, раздадени ключове за апартаменти и общежития?

Кой ще е министър тогава? И кой бере плодовете на свършеното днес. Сегашните генерали трябва да знаят, че със сегашната си позиция, ще защитят бъдещето на армията. От десетина години, че и повече, принципът на лампаза е , където се спъне министърът, падам аз. А може би проблемът с военното разузнаване се раздухва, за да се отклони вниманието на военнослужещите от истинските проблеми на армията? Поне така мислят осемдесет на сто от тези, които тези месеци слагат меки шапки.

На едно от тържествата около Плевен министърът запушил пура и не щещ ли около някои генерали /непушачи/ извадили пуретки. Бре! Дали не пушат лулата на мира и по време на военния съвет, който подготвя рязане на глави, щабове и бригади ? Генералите повече не трябва да мълчат! Мълчанието ще спаси тяхната кожа и тази на приближените им. Но ще осакати армията. Генералите трябва да имат и заявят своя позиция, която да спаси войската.Дори с цената на уволнението или оставката на един генерал. Иначе мълчанието на генералите, ще е като мълчанието на агнетата /филма сте гледали/ за войската.

неделя, 29 август 2010 г.

Армията отново ще бъде редуцирана!!!



Армията отново ще бъде редуцирана

Числеността на армията ни ще се свие с около 6000 щика, научи “Труд”. В мирно време войската ще е 26 000 души. Тези цифри са дискутирани на Съвета по отбрана в МО и вероятно ще бъдат предложени на парламента за одобрение. Сега по щат армията ни трябва да е около 32 000, но има над 2000 вакантни места. Така че реално ще бъдат съкратени около 4000 униформени. Това ще стане през 2011-2012 г.

Числеността на армията става 26 000 души. Такъв ще е максимумът за мирно време, научи “Труд”. Идеята е дискутирана в Съвета по отбрана на военното министерство, който скоро ще вземе решение. Но последната дума е на парламента. Той ще приеме числеността на войската, след като стане готова Бялата книга за отбраната.

В момента по щат войската ни трябва да е 32 156 щика, но над 2000 места не са заети. Така че действително ще бъдат съкратени не 6000, а около 4000 души. Според запознати и при новата численост ще имаме некомплект от около 10%, което е обичайно в НАТО. Това означава, че на практика ще издържаме 24-хилядна армия.

Най-голяма редукция ще претърпи пехотата. Тя ще се свие с близо 2000 бройки. Умува се да се “събере” в 2 бригади - сега са 4. Най-вероятно ще бъде махната тази в Плевен, въпреки че според кулоарен слух шефката на парламента Цецка Цачева е сондирала мнение дали може да бъде запазена.Но дори и да я махнат, батальонът й в Шумен остава, за разлика от Враца. Така все пак ще има боен гарнизон в Северна България. Пловдивската бригада специални сили може би ще се трансформира в полк. Окончателно решение кои поделения ще си отидат няма. ВВС ще се свият с около 1300 души. Много от униформените в техническите служби обаче ще се запазят като цивилни, за да се намали близо 2 пъти издръжката им. Авиобазата във “Враждебна” ще премине на подчинение към Крумово. Съставът на ВМС ще се свие със 700 души. Военноморската база във Варна вероятно ще се закрие. Преди няколко месеца финансовият министър Симеон Дянков каза, че е излишна, и се наложи премиерът да успокоява духовете. Морската база в Атия остава. Тя е с много добра защита срещу въздушни удари.

Редуцирането на армията ще върви през 2011-2012 г.

При определяне числеността са разиграни 9 сценария, в които може да бъде въвлечена, включително война и мобилизиране на резерва. При всеки вариант първият въпрос е бил колко ще ни струва. Новата численост е съобразена и с необходимостта да имаме паритет с армията на Сърбия, която не е член на НАТО.

събота, 28 август 2010 г.

До Багдад и обратно



Подполковник Костадин Кузмов, който води последния български боен батальон в Ирак през 2005 г., смята, че българският войник се учи бързо



Ирак беше първата война, в която България участва от половин век насам. За уроците от нея явно е още рано


Привечер на 4 март 2005 г. в иракската провинция Дивания един конвой се движи по основния снабдителен път за коалицията - Тампа, който пресича страната от Багдад до границата с Кувейт. Внезапно джиповете с българско знаме попадат под автоматичен обстрел. Редник Гърди Гърдев, картечар от І взвод на І рота на Четвърти пехотен батальон на българската армия, е тежко ранен. Малко по-късно в база "Еко" редникът Гърдев от село Долно Сахране, община Павел баня, ще стане първият български войник, загинал в сражение от Втората световна война насам. Година и половина по-рано, през декември 2003 г., България вече е дала първите си жертви в Ирак - петима войници загиват при атентат в база "Индия", в Кербала.

Това не е първата международна мисия на българската армия след 1989 г. - Камбоджа се покри с тази печална слава. Нито е първата след влизането в НАТО - технически в Афганистан имаше контингент от по-рано. Независимо как я наричат обаче, мисията в Ирак де факто е първата война, в която страната ни участва като член на НАТО, макар по ирония на съдбата тя да не беше под ръководството на алианса. В Ирак българските военни се сблъскаха с новите заплахи на XXI в., а обществото - с факта, че съюзничеството понякога те задължава да участваш в неща, които не одобряваш (макар това също да не беше за първи път - спомнете си Косово). Приключването на американската военна операция в Ирак е добър повод за равносметка - "Капитал" потърси двама от командирите на батальони, както и посланика ни там по време на мисията, за да разбере техните изводи от операция "Иракска свобода".


От джунглата до пустинята

Озовали се с цяла страна в ръцете си и никаква местна подкрепа, след като през март светкавично свалиха режима на Саддам Хюсеин, американците и британците започнаха спешно да търсят съюзници. Така след дипломатически совалки на конференция в Лондон беше решено кои ще са участниците в "коалицията на желаещите", в която България попадна под командването на Полша в Южен Ирак, смятайки (както се оказа - погрешно), че това ще е по-лека задача. Оказа се училище за новия тип война.

Когато трябваше да се участва в мисията на ООН в Камбоджа, българската армия събра, екипира и подготви 850 войници за точно 45 дни. Повечето участници там бяха запасняци, а резултатът от това доста неразумно приключение - 10 загинали за по-малко от година. "В Камбоджа отидохме с цял батальон – днес към такава задача ще подходим изключително внимателно, като към огромно предизвикателство", казва Валери Рачев, военен и бивш посланик на България в Ирак. "А тогава, без да имаме никакъв сериозен опит, да знаем какво е това джунгла, какво представляват камбоджанските политически и военни реалности, ние отидохме и имахме много тежки ситуации." За Ирак заминаха двойно по-малко хора след тройно по-дълъг подготвителен период. Това не спаси армията от жертви - общо 13 души загинаха за две години и половина на активни бойни задачи. Военните обаче са единодушни, че опитът от тази мисия е далеч по-ценен и дългосрочно важен.


"Това е уникален шанс в кариерата на един военнослужещ", казва полк. Петко Лилов, командвал втория от петте ни бойни батальона там. Неговите войници попадат в преходен момент - България влиза в НАТО, а в Южен Ирак избухва шиитско въстание. "Имаше 53 атаки срещу нас в рамките на 6 месеца. Всяка от тях е свързана с тежки преживявания и спомени", казва Лилов. На 6 април, два дни след избухването на въстанието на "армията на Махди", преводачът на полковника - доц. Иван Дюлгеров от СУ, е ранен и трябва да бъде върнат в България. Рачев твърди, че българската армия е трябвало да се учи и на нова тактика, и на нови стандарти на действие, и на нов начин на реагиране. "Тактиката и правилата взимахме чрез партньорството си с другите армии. С адекватна техника и оборудване се снабдявахме непрекъснато, от контингент на контингент и от ротация на ротация. В същност най-трудното, според мен, беше да постигнем този тип лидерство, което е жизненоважно за командването в мисии. За него нямахме достатъчно традиция, практика и нормативна уредба. Всичко зависеше от личните качества на командирите и старшите национални представители; именно те изнесоха тежестта на мисията в Ирак".

Сред тези, които усвояват подобни знания в движение, е и подполковник Костадин Кузмов, който води последния българския боен батальон в Ирак през 2005 г. "Българският войник се учи бързо, независимо какво казват някои", твърди той. Признава, че основният проблем е, когато някой "започне да се прави на мъж". "Един от войниците при изпразване на оръжието пред столовата се простреля в ръката и замалко да си откъсне пръста." Трудностите идвали от комуникацията с американците например - когато се извършват операции по издирване и унищожаване на заплахи край прословутия път Тампа, българските и американските войници разговарят трудно. Работата с чужди контингенти носи и други, по-сериозни неприятности. Кузмов разказва например как поляците прехвърлили върху българските войници вината за смъртта на едно иракско дете. "Имаше доста проблеми при нас специално, тъй като американците бяха по-нервни, а в нашата зона преминаваха доста конвои. Често американците стреляха по цивилни автомобили. Ако му подадат сигнал и той не се отклони от пътя на конвоя веднага, откриват огън."

Всичко това обаче е част от опита в съвместни мисии, казват военните. Той ще е необходим и занапред - армията няма намерение да провежда самостоятелни операции и затова нуждата да се разбира и съвместява със съюзниците си е ключова - в Афганистан коалиционната ситуация е дори по-сложна от онази в Ирак. "Българското общество трябва да знае, че не може да разчита на въоръжени сили, които са готвени само на теория. Особено в съвременния свят, където са важни коалиционните усилия", казва Лилов.

Защо все пак бяхме там?

Колкото и полезен да е военният опит, разбира се, не той е причината България да стъпи в Ирак. Официално според мандата на парламента от 29 май 2003 г. мотивът е "поддържане на стабилността и сигурността". "Пред нас имаше три основни задачи: чисто военни, поддържане на сигурност и подобряване на условията за живот в провинция Кербала. Основното ни послание беше "ние сме там като гости на иракския народ, не за да търсим противници, а да търсим и намираме приятели и да им помагаме", твърди полковник Лилов. Българските военни са отговорни за 97 възстановителни проекта на стойност над 2.5 млрд. долара. Сред тези проекти влиза строежът на пътища, възстановяване на болници и училища, водоснабдителни системи.

Преди да започне мисията, имаше доста мнения, че българският бизнес ще спечели от участието ни в тази мисия и ще се "завърне" триумфално в Ирак, където работеше по време на комунистическия режим. "Това е бедност на политическото говорене", казва разпалено Валери Рачев. "Не може да влезеш в такава операция с презумпцията, че ще правиш бизнес там. Преди имаше политически разпределена активност - Саддам просто даваше на комунистическите държави парчета от бюджета." Рачев твърди също така, че иракчаните не са направили кой знае каква положителна връзка между присъствието на български фирми преди и армията сега. "Сега изпращаме военни, а те познават инженерите и лекарите ни." Подполковник Кузмов е директен. "Извън чисто военната аз не виждам къде имаше полза. При мен идваха много бизнесмени с определени предложения, но в моите правомощия не беше да давам позволения, обещания или да създавам тесни връзки с тях."

Това усещане за липса на полза е следствие от по-голям провал: ако войната е продължение на политиката с други средства, то българските политици не успяха да формулират целите, които мотивират участието ни в тази война. Така обществото остана с убеждението, че страната е там, за да угоди на САЩ. Рачев е на различно мнение. "Политиците трябва да обясняват, че създаването на нова среда за българската нация в нейното европейско и по-широко обкръжение си има своя цена. И тя се плаща по различен начин. Не можеш да си само бенефициент на най-прекрасните неща."

Така по-общият въпрос - спечелихме или загубихме от присъствието ни в Ирак, засега е само констатация – беше си война и бяхме там.

Източник:в.Капитал

вторник, 24 август 2010 г.

Пат в битката за разведките


Въпросът не е кой да бъде шеф, а дали службата да остане черна кутия

Сагата кой да оглави военното разузнаване започна, след като стана ясно, че сегашният му началник ген. Пламен Студенков неизбежно излиза в пенсия. Държавният глава Георги Първанов вече блокира "по устав" две номинации на Ангелов - на ген. Димчо Карамунчев и на комодор Валентин Гагашев. Фаворитът на "Дондуков" 2 - полк. Венцислав Истатков, сегашен зам.-шеф на военните разведки, обаче твърдо не влиза в сметките на министър Ангелов. Така ситуацията все повече изглежда патова.
На пръв поглед спорът между министър и президент изглежда повече процедурен - кой какви правомощия има по назначаването на наследник на Студенков. В действителност обаче залогът е много по-сериозен - ще има ли най-сетне реформа в разузнаването, или статуквото ще се запази.
Вече 20 години работата и на Националната разузнавателна служба, и на "Военна информация" не е регламентирана със специални закони
Дейността им е обвита със секретност, не е ясно кой и как контролира събираната информация, работата им и използването на специални разузнавателни средства. Ефективността също така е доста спорна, тъй като трудно може да бъде измерена.
След обединяването на цивилното и военното контраразузнаване в ДАНС съвсем логично беше да се очаква създаване на аналогична служба за външно разузнаване. Аргументите за това са доста - България е прекалено малка, за да има няколко разузнавания, НРС и "Военна информация" не са реформирани след членството на България в НАТО, нужно е централизиране на събираната информация и координиране на съвместните действия.
Тъкмо военният министър е един от поддръжниците в правителството на идеята за създаване на агенция за разузнаване. Още преди да оглави Министерството на отбраната, Ангелов показа намерение да реформира военното разузнаване. Предложенията му за нов шеф на службата съответстват на тази цел. В момента военните разведки са като "черна кутия", където нито ДАНС, нито инспекторатът на министерството могат да влязат. "Това ще бъде разрушено. Не може да съществуват такива черни кутии, в които не знаеш какво става. И затова искам да вкарам външен човек там, а не това, което ми се предлага - човек, който през цялата служба е бил в разузнавателно управление и който няма начин да не бъде свързан по някакъв начин с досегашното ръководство", смята министърът.
Засега обаче тази решителна крачка към създаването на агенция за разузнаване така и не се случва, а зад това се крие съпротивата както на определени среди от разузнаването, така и на президента Първанов, под чието подчинение е НРС. Още при първите сигнали за евентуално обединяване държавният глава се обяви против
"Не би трябвало да се експериментира в момент, в който и служба "Военна информация", и НРС са в кондиция и си вършат добре работата. Едно механично обединение по-скоро би могло да създаде допълнително напрежение и да демотивира част от служителите", коментира държавният глава. Затова и настоява наследникът на Пламен Студенков да бъде от службата, а не извън нея. "Приемствеността ще запази координацията и взаимодействието в бъдеще", смята президентът.
Такова е мнението и на досегашния шеф на разузнавачите. Малко преди да подаде рапорт за напускане, ген. Студенков подготви нов правилник за дейността на "Военна информация". В него беше записано, че службата може да се оглавява само от човек с минимум 10 години стаж като кадрови разузнавач. Документът обаче не беше приет в този вариант от министъра на отбраната, което според източници от МО е довело да изненадващото пенсиониране на Студенков.
Друг е въпросът обаче доколко предложените от министър Ангелов кандидатури са външни за военното разузнаване. Димчо Карамунчев има мандат като военен аташе в Париж. Практика е аташета да се назначават именно от служба "Военна информация". Валентин Гагашев пък е бил директор на "Стратегическо планиране" в армията. И двамата имат мандати като началници на щабове на НАТО и работата с разузнавателните служби на Алианса им е добре позната.
В създалата се ситуация е съвсем реална възможността "Военна информация" да се ръководи от изпълняващ длъжността до края на мандата на президента Първанов. В момента това е ген. Детелин Мажгуров. По-важният въпрос обаче е дали за пореден път този конфликт няма да се окаже удобен повод да се отложи с още една година така необходимата реформа в най-секретните специални служби.
Панайот Ангарев

понеделник, 23 август 2010 г.

Армията изпразни складовете и остана без резерви

















Българската армия остана без никакви материални резерви, става ясно от отчета на ведомството. "През първите шест месеца на годината ежедневната дейност се осигуряваше предимно от резерви от материални средства от складови наличности, които към края на периода са изчерпани", се казва в документа.

Това означава, че обслужването на транспортните средства с горива и смазочни материали става от складовете. Самолетите също зареждат керосин от резерва. Ръководството на МО анализира, че недостигът на финансови средства за гарантиране на нормален войскови живот и съхранение на въоръжението, бойните припаси и ГСМ сериозно затруднява ежедневната дейност и увеличава вероятността от възникване на инциденти.

До края на годината армията ще използва горива от военновременните запаси, тъй като с актуализацията на бюджета се дадоха пари единствено за плащате на новата техника - хеликоптери, самолети и колесна техника.

Като проблемни се очертават и дейностите по унищожаване на излишните бойни припаси и на съхраняваните химически токсични вещества. Няма заложени пари и за охраната на подчинените на Щаба по осигуряването и поддръжката военни формирования и комунално-битовите разходи.

Ръководството на МО отчита и сериозни успехи в модернизирането на служба "Военна информация". Именно тази служба стана причина президентът Георги Първанов и министър Аню Ангелов да започнат задочен спор за това дали службата трябва да се ръководи от вътрешен или от външен човек.

МО отчита, че са закрити три поделения от службата, освободени са военнослужещи и цивилни служители, като на тяхно място не са назначавани нови. Закрити са щатовете за 10 военни аташета, временно е преустановена дейността на други три и е редуциран съставът на осем от службите. Част от военните аташета са акредитирани в две и повече страни. Разработена е и "Концепция за развитието на разузнаването във въоръжените сили на Република България". През първото полугодие на годината служба "Военна информация" е издала и разпространила до вътрешни и международни потребители над 830 информационни документа.

неделя, 22 август 2010 г.

42-ма съкратени съдят МО за обезщетения


42 трудови дела срещу министерство на отбраната се водят в Софийския районен съд. Уволнени при преструктуриране на ведомството служители на МО масово са завели дела за съкращението си.

Почти всички трудови спорове са свързани с постановление на Министерския съвет от 1 април т.г. за приемане на Устройствен правилник на МО и за определяне на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната. С него Изпълнителна агенция "Социални дейности" се преобразува в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" и се предвижда съкращаване на щата й, след като постановлението влезе в сила. А това според преходните и заключителните му разпоредби става 45 дни след обнародването му, а не след 3 дни, както е в общия случай. В края на април на около 140 души бяха връчени заповеди и предизвестия. После инспекторатът на МО откри нарушението и директорът на агенцията Мария Димчева с нова заповед отмени тези за освобождаването на хората.

Това обаче не прави уволненията правомерни и не означава, че МО ще спечели делата, коментираха юристи. Почти сигурно е, че министерството ще изгуби всички процеси и ще трябва да плаща обезщетения. Уволнените искат възстановяване на работа и шест заплати обезщетение за оставане без работа, както предвижда законът. 6-те заплати накуп според длъжността на уволнените са около 4000 - 5000 лв.

Никой от МО не понесе отговорност заради недоглеждането.

За три седмици – пет атаки срещу летище „Кандахар”


Това показва статистиката от 3 август насам. За три седмици е имало пет атаки срещу летище „Кандахар” в Афганистан, една от които е комбинирана – ракетна и наземна. Последното съобщение на Пресцентъра на МО е за ракетна атака от снощи в 20,40 ч.българско време. Предишните бяха на 20, 15 и 12 август. Радващото е, че няма пострадали български военнослужещи. Комбинираната атака бе на 3 август. Взривени са били две ракети. Едновременно с това противостоящите сили са открили огън по охраняваните кули и са взривили трактор, оборудван като „кола-бомба”. По този повод седем наши военнослужещи от Осма рота за охрана на летище „Кандахар” бяха отличени от бригаден генерал Гордън Мулдс - командир на летището, за проявен професионализъм при изпълнение на задачите. На среща с военнослужещите от българския контингент бригаден генерал Мулдс изказал благодарност за правилните им и решителни действия при отразяване на комплексната атака над базата на 3 август. В момента в ИСАФ имаме 536 военнослужещи, които основно са в Кабул, Кандахар и Херат.

сряда, 18 август 2010 г.

За 20 години войниците на България намаляха със 100 хиляди?!



Вече стана ясно, че предстои промяна и на числеността на военнослужещите в България. По различно време, но по един повод, това бе подсказано от министра на отбраната Аню Ангелов и заместник-министъра на отбраната Августина Цветкова. Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили, която ще бъде приета от парламента в края на септември, трябва да каже колко души наброяват Въоръжените ни сили. Това е документът, който ще обобщи резултатите от провеждащия се от февруари т.г. Преглед на структурата на силите. Правителството ще предложи, но както си му е редно последна дума ще има Народното събрание. То трябва да каже колко войници са необходими на България. (Б.р. – под войници имам предвид всички военнослужещи.)

Ако погледнем назад във времето ще видим, че Въоръжените сили намаляваха своята численост по пътя на своето преструктуриране или чрез свиване на личния състав.

Съкращаването в най-новата ни история започва на 27 януари 1989 г.

Редуцирането на армията от гледна точка на личен състав се обяснява с приетата през май 1987 г. в Берлин отбранителна доктрина на тогавашния Варшавски договор. Аргументите са свързани с приемането на принципа на разумната достатъчност и поставянето на ударението върху качествените параметри. На 1 януари 1989 г. Българската армия наброява 117 500 души. Решението на Държавния и Министерския съвет се изпълнява до 1 октомври същата година и числеността на армията пада на 107 500 души.

Конституцията, която през 1991 г. гласува Великото Народно събрание, легитимира понятието въоръжени сили. Дългата парламентарна дискусия какво влиза в това понятие започва от 29 юни 1994 г. Тогава 117 народни представители от 36-ото Народно събрание бяха достатъчно разумни, за да не включат в състава на Въоръжените сили и полувоенизирани формирования. Имаше такова предложение на Комисията по национална сигурност. Самият състав бе узаконен два дни по-късно с гласовете на 143 депутати. Той включваше Българската армия, Гранични и Вътрешни войски, Войските на Министерството на транспорта, Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения, Строителни войски, Националната служба за сигурност (НСС), Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба за охрана (НСО). Още тогава Строителни войски бяха нарочени за отпадане. Не бе прието предложението на професор Ибрахим Татарлъ и неговите колеги от ПГ на ДПС този вид войски да бъдат заличени от списъка на Въоръжените сили. След шест години обаче това бе реализирано.

Първото намаляване на състава на Въоръжените сили стана на 29 октомври 1997 г.

Депутатите от 38-ото Народно събрание оставиха извън списъка Гранични и Вътрешни войски, както и Националната служба за сигурност. Всичко това се превърна в законодателен факт с гласовете на 109 народни избраници. За трети път ДПС, което тогава бе в ПГ на ОНС, бе неудовлетворено. Строителни и Транспортни войски останаха във Въоръжените сили. Въпреки че и Петя Шопова от Евролевицата подкрепи неговото предложение с мотива, че в състава на Въоръжените сили остават войски, които не отговарят на стандартите на НАТО.

Военната доктрина сложи началото на края на този процес.

На 8 април 1999 г. 38-ото Народно събрание гласува, че военните формирования извън състава на Министерството на отбраната трябва да се девоенизират и да се преобразуват в държавни предприятия. Последва промяна в Закона за отбраната и Въоръжените сили и от средата на юли 2000 г. Въоръжените сили на Република България включват Българската армия и другите формирования в Министерството на отбраната, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана. Така през 1995 г. в състава на Въоръжените сили имаше 10 елемента, две години по-късно останаха седем, а през 1999 г. - четири.

План 2010 определи числеността на Българската армия на 75 хиляди души.

Оказа се обаче, че той не съответства в пълна степен на характеристиките на стратегическата среда, на политическите приоритети в сферата на сигурността и интеграцията на реалните потребности на страната. Преценено бе, че по-нататъшното му изпълнение не би могло да бъде гарантирано с финансови, материални и човешки ресурси. Това бе изводът от голямото изследване на хода на реформата, проведено от български и американски екипи. Така дойде 8 април 1999 г., когато бе приета Военната доктрина. Тя определи лимит, съгласно който до 2004 г. съставът на Въоръжените сили не бива да надхвърля 45 хиляди души. По този начин Народното събрание пое отговорността и с решение, но не и със закон фиксира числеността на Въоръжените ни сили. И разпореди това да стане с План за организационното изграждане на Въоръжените сили. Правителството гласува Плана за организационното изграждане и структурата на Въоръжените сили до 2004 г. на 21 октомври 1999 г. Година след приемането на Военната доктрина бе направено предложение със закон да се промени числото 45 000. Народните представители Ахмед Доган, Димитър Луджев, Осман Октай и Арлин Антонов внесоха писмено предложение за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили. Те искаха в преходните и заключителни разпоредби на закона да се запише :"Във Военната доктрина на Република България, приета от Народното събрание на 8 април 1999 г., се променя чл. 93, като цифрата 45 000 се заменя с 65 000." Комисията по национална сигурност не прие предложението, парламентът също.

На 14 февруари 2002 г. Народното събрание промени Военната доктрина. Поправеният документ определи, че през 2004 г. България трябва да има Въоръжени сили с мирновременен състав от



45 хиляди военнослужещи.



Тогава депутатите записаха още, че мобилизационните планове ще се разработват за 100 хиляди души, а не за 250 хиляди, както бе по стария вариант на доктрината. Парламентът постави като срок 2010 г. за професионализацията на Българската армия. Това са параметрите, по които се движеше изпълнението на План 2004. Намеренията и действията на Министерството на отбраната показваха, че що се отнася до числеността, планът ще бъде изпълнен до края на 2003 г. Така и се получи на практика.

Променяйки Закона за отбраната и Въоръжените сили на 5 април 2002 г. депутатите определиха, че личният състав на въоръжените сили се състои от военнослужещи от Българската армия, Министерството на отбраната и структурите на подчинение на министъра на отбраната. Така Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана бяха извадени от състава на въоръжените сили. Националната гвардейска част бе включена в състава на Българската армия.

На 21 юли 2004 г. парламентът прие доклада на правителството за Стратегическия преглед на отбраната и Визията на Въоръжените ни сили до 2015 г. На тази основа правителството одобри План за организационното изграждане и модернизацията на Въоръжените сили до 2015 г. Там бе определена и новата численост. Организационно въоръжените сили са разделени на Българска армия и структури, подчинени на министъра на отбраната, бе записано в плана.





До 2015 г. в мирно време въоръжените сили трябваше да наброяват 38 929 военнослужещи и 9880 граждански лица.



МО да намалее от 725 на 703 души. Личният състав на структурите на подчинение на министъра на отбраната да падне от 7798 на 7665 души.

План 2015 е променян няколко пъти и актуализиран веднъж. По данни на бившия началник на отбраната генерал Златан Стойков, оповестени в медиите, в резултат на промените по време на неговия мандат от 2006 до 2009 г. мирновременният числен щатен състав е бил редуциран с 25%, което включва 10 хиляди длъжности за военнослужещи и над 1600 за граждански лица. Реално са освободени 9450 кадрови военнослужещи, от които по собствено желание 5972.



Списъчният състав на Въоръжените сили преди година е 32 156 души, а численият състав на Българската армия - 29 379, твърди генерал Стойков.



Окомплектоването е 90,5% спрямо щатния състав. Най-високо е окомплектоването с офицери - 96%, а най-ниско с войници и матроси - 86%. Броят на жените военнослужещи в началото на отчетния период представлявал 8% от списъчния състав, а преди година е 12.1%, т.е. 3500 жени-военнослужещи.

На 25 ноември 2009 г. правителството одобри промяна в Актуализирания план за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г. С нея числеността на личния състав, въоръжението и бойната техника в Българската армия и МО, заложени в плана, се считат за горна граница, а не за равнища, които трябва да бъдат достигнати задължително. Промяната не се отнася до формированията, които страната ни е декларирала за колективната система за сигурност на НАТО и за нуждите на Европейската политика за сигурност и отбрана.

Мотивите за това правителствено решение са осигуряването на възможност в условията на криза разходването на ресурсите да се концентрира върху поддържането и развитието на основните отбранителни способности, съгласувани със съюзниците. Дава се възможност планирането и управлението на процеса на изграждане на приоритетните отбранителни способности да става гъвкаво, непрекъснато и реалистично.

Последните изменения и допълнения на Закона за отбраната и Въоръжените сили, които влязоха в сила от 26 февруари т. г. включиха във Въоръжените сили седем елемента: Българската армия; служба "Военна полиция"; служба "Военна информация"; военните академии и висшите военни училища; Военномедицинската академия; Националната гвардейска част; резерва на въоръжените сили. Плюс едно уточнение, че военнослужещите от Министерството на отбраната са част от личния състав на въоръжените сили.

Остава да видим каква ще бъде крачката на това Народно събрание. Дали то ще има принос, за да се оправдае заглавието на материали, че за две десетилетия Българската армия може да намали състава си със 100 хиляди войници. Както стана ясно на 1 януари 1989 г. тя е наброявала 117 500 души.

Компенсационните суми за свободните наеми на военнослужещите остават същите


На военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, на които Министерството на отбраната не може да предложи жилище или жилищно помещение в общежитие и които живеят при условията на свободно договаряне, се изплащат месечни компенсационни суми в размери. Това е записано в новата наредба на МО, която е публикувана в днешния брой на Държавен вестник. Няма промяна нито в категориите на гарнизоните, нито в размера на сумите. За София, Пловдив, Варна и Бургас на тричленно семейство например се полагат 120 лв., за Плевен, Русе, Велико Търново, Стара Загора и Шумен – 80 лв., за останалите областни административни центрове, както и Асеновград, Балчик, Банско, Белене, Дупница, Карлово, Казанлък, Свищов и Троян – 70 лв.

Компенсационните суми се изплащат ежемесечно по местослуженето (местоработата) на военнослужещия или цивилния служител въз основа на заповед на министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице за министерството, на командира/началника на военното формирование, на началника/ръководителя на съответната структура на пряко подчинение на министъра на отбраната, се посочва още в наредбата.
Спирдон Спирдонов

Наградиха наши военнослужещи, отразили атаката срещу летището в Кандахар


Седем военнослужещи от Осма рота за охрана на летище „Кандахар”, Афганистан, бяха отличени от бригаден генерал Гордън Мулдс - командир на летището, за проявен професионализъм при изпълнение на задачите, съобщи Пресцентърът на МО. На среща с военнослужещите от българския контингент в Кандахар бригаден генерал Мулдс изказа благодарност за правилните им и решителни действия при отразяване на комплексната атака над базата на 3 август 2010 година.

събота, 14 август 2010 г.

Време е НАТО да поеме командването на армията ни


Да не дава Господ България да влезе във война. Ако сега имаше въоръжен конфликт, то първите мъже в държавата първи щяха да са се избили. И то не на бойното поле, а в кабинетите си.

Поредният грозен конфликт бе демонстриран по оста президент - премиер - военен министър. Този път димката пална шефът на отбраната Аню Ангелов, който през главата на президента предложи на Министерския съвет да избере шеф на "Военна информация". Първанов истерично поде рефрена, че никой не го уважава и не му се подчинява. Борисов защити министъра си и каза на Първанов да прави каквото иска, защото те само му били предложили това назначение.

Този конфликт за първи път очерта както липсата на нужното възпитание на личностите, така и

невъзможността държавата да бъде гарант за националната ни сигурност

Какво да си мислим за една държава, в която президент и военен министър не си говорят. Свидетели твърдят, че на концерта на Военноморските сили във Варна Аню Ангелов дори не е поздравил Георги Първанов и седнал през няколко реда, за да гледа тържеството. Според конституцията и Закона за отбраната президентът е главнокомандващ на армията в мирно и във военно време. Само по себе си това е достатъчно генералът от резерва Ангелов да отиде и да отдаде почест на командира си. Така както гордо приемаше генералските пагони от президента преди години.

Войната между президент и министър стана лична, след като Ангелов получи публичен шамар от Борисов заради Първанов. Автор на последните поправки на закона за отбраната, които орязаха правомощията на президента, бе именно военният министър. Първанов реагира мигновено, а премиерът застана на негова страна и обяви, че правомощия се махат в началото, а не в края на мандата на един президент. Депутатите от ГЕРБ оставиха президентските права - да подписва укази и да раздава лампази, а Ангелов се сви обиден в МО.

За военния министър този рунд ще е последен

Има два варианта. Единият е премиерът да го натисне пак и той да предложи изгодна за президента кандидатура. Другият изход е до следващата година, когато изтича мандатът на Първанов, служба "Военна информация" да бъде ръководена от временно изпълняващ длъжността, който ще бъде назначен от Ангелов.

В първия случай Ангелов ще напусне поста си сам, тъй като няма да понесе втори шамар от Борисов. Вторият вариант е по-вероятен, за да се запази привидно мирът между институциите. Ангелов вече даде дума, че няма да отстъпи от предложението си. Главнокомандващият също каза, че няма да подпише в никакъв случай този указ, и призова към диалог.

Най-глупаво в тази ситуация стои премиерът Бойко Борисов, който видя отново някакъв невероятен заговор срещу себе си и правителството. Според него е нормално изпълнителната власт да си назначи човек на този пост, тъй като МС работело с тези служби.

"Кабинетът предлага, президентът подписва указа. Министърът е преценил, че това е човекът и го е предложил. Какво е скандално? Президентът, като е казал "а", да каже и "б". Да каже: браво на Бойко, браво на правителството, че тези, които лъжеха военни, че бяха взели на вересия техника военна, сега те платиха и фрегати, и самолети, вертолети в условията на криза. Ние приемаме, че той има право на своята позиция, в същото време той да ни каже защо 2009 г. в началото са изтеглени всичките пари от военния бюджет на военно министерство", заяви Борисов.

Премиерът обаче изпуска една важна подробност. Работата на служба "Военна информация" не касае МС, МО или президентството, а НАТО. България е пълноправен член вече 6-а година в Алианса, а

българските държавници се държат все едно командват анклав.

Цялата информация, до която се добере българското военно разузнаване, отива и касае работата в НАТО. Разведките ни анализират и събират информация за бъдещи конфликти и развитието на действащите, а не дали има организирана престъпна група на територията на страната. С това МВР трябва да се справя.

Скандалното в този конфликт е, че по най-брутален начин институциите се надпреварват да уреждат свои хора на ключови места. Нито президентът, нито министърът извадиха солидни и смислени аргументи защо подкрепят дадена кандидатура. Никой не обсъжда кой какви качества притежава, какъв опит и квалификация има. Министърът промълви само, че защитаваният от държавния глава кандидат не бил много добре с английския. Всичко се сведе до това чий човек да бъде назначен и защо единият не питал другия.

Войната между президентство и МО няма да утихне скоро, тъй като тепърва ще се овакантяват нови хубави места в структурата на отбраната. Едно вече е празно от няколко месеца, но нито Ангелов, нито Първанов смеят засега да предложат човек за него - мястото на шеф на инспектората на МО. Важна фигура, която доскоро се ръководеше от брата на депутата от БСП Румен Петков ген. Володя Стоянов. Той бе сменен от поста по негово желание и сега чака да бъде назначен за военен аташе. Говори се за Украйна.

Затова е належащо командването на НАТО да покаже кой ръководи парада, тъй като ние сме една малка брънка от цялата система за сигурност на Алианса. И не бива заради амбициите на двама или трима държавни мъже и няколко генерала да допуснем пробив в най-голямата система за сигурност в света.