(май май армията ни е имала само един министър до сега и неговата фамилия е ЦОНЕВ!!!)
Читател на Otbrana.com
В последните дни следя коментарите около "повишението" на заплатите на военнослужещите. Аз самия понякога коментирам публикации, които успеят да предизвикат реакция в мен, но мога да кажа, че коментарите ми по-скоро са епизодични и частични! В следващите редове ще отразя личното си мнение без да се ангажирам с някаква организация, структура или ведомство! Това си е моята гражданска позиция!
Поводът по който си позволявам да напиша тези редове са думите на мой колега с 7-8 години служба, в момент в който обсъждахме колко сме привилегировани: "Какъв е смисъла да оставам в армията - та аз пенсия няма да взема, няма как да знам дали след година, две, пет ще продължа да служа, семейството ми е в друг град и така и така рядко ги виждам, до онзи ден си рискувах живота с обезвреждане на снаряди и гасене на пожари, за утре все още не знам ....... Ами по-добре да отида някъде в чужбина - поне от лишенията ми ще има полза..... Пред мен има възможности – знам,че мога и ако не тази година, то другата ще успея! Да му мислят тези, които няма къде да отидат, които ще останат.”
Е, аз поне не намирам необходимите думи за да мотивирам млад способен специалист да остане в армията! Може би някой с повече опит и с по-голям чин, седнал удобно в канцеларията си ще успее.....
Казват, че рибата се вмирисвала от към главата….. И ако главата са 200-300 военнослужещи с „голям чин и опит” какво става ако се започне не от главата, а от опашката? От онези 10-15 000 с малкия чин и опит (8-10години), които губят мотивацията си, какъвто е моят колега? А ако са останали не тези дето могат, а тези дето „няма къде да отидат”? С такъв „материал” как ще се работи? Питам се кое се лекува по – лесно – главата или опашката? Само до преди 4-5 години изникна проблема с недостига на кадрови войници (опашката), които не виждаха смисъл да са „привилегировани” за 350 лева заплата. Но това много бързо се забравя, а и аз самия пропуснах – тогава г-н Дянков не беше в България! Само преди година след реформата в ДАНС 200 опитни контраразузнавачи напуснаха службата и това се отрази!
Уроците не трябва да се забравят! И днес осъзнах, че бедата на българската армия, на нас българските военнослужещи е липсата на МЪЖЕСТВО! Колкото и да не ми харесва тази констатация, колкото и неприятно ми е да слушам и да чета "колко сме мрънкали", да сме ставали "дизайнери",a не военнослужещи, ФАКТ е, че през годините на демокрацията сме най - послушните, най - тъпканите, с най - силно превитите гърбове (да не използвам и по груби епитети), но и най - беззащитните! Като изключим ТКЗС-тата, армията остана с около 20-30% от личния си състав. И всеки път при съкращения, при „реформа” се излиза с посланието, че се прави в името на модернизацията и осигуряването на по – добри условия, по достоен живот на военнослужещите, които остават в строя! Ами да ви кажа честно аз до този момент единствено през 2008г. почувствах някакъв свеж полъх че се мисли за военнослужещия! А иначе и като лейтенант си броях стотинките, и днес пак го правя! Прав е колегата, че патриотизма не храни семейство!
И какво направихме? НИЩО! МО е структурата, която най драстично е намалила (по-скоро друг го е намалил) бюджета си? В сравнение само от 2010 за 2011 с 28%. По този показател сме и на първо място в Европа, където този показател е средно 2,8%! За 2013 не смея да коментирам! Браво……. На г-н Дянков! Какво се получава – ако ни трябват пари вземаме от Министерство на отбраната – те няма да стачкуват (нали и тази тяхна привилегия е отрязана със закон)! Е, от къде да дойдат пари за осигуряване на достоен живот, за повишаване на доходите?
И какво направихме? НИЩО! Миналата година излезе министерска заповед за допълнително материално осигуряване в системата на МО и то от спестени ресурси от фонд „работна заплата”, т.е. от съкратени военнослужещи! И какво се получи? Г-н Дянков скръцна със зъби и министъра послушно си оттегли заповедта! Цинизмът на г-н Дянков доведе до унижението на министъра на отбраната, който беше длъжен да попари надеждите на излъганите военнослужещи! А в същото време г-н Дянков и всички други министерства раздадоха огромни бонуси! И това ако не е цинично?
И какво направихме? НИЩО! Днес решават да намалят платения годишен отпуск и да реформират пенсионирането! Някой първо ще ни обясни ли как или по – точно с колко намаляването на отпуска ще облекчи финансово министерството? Каква е разликата в месечното ми възнаграждение когато съм на работа и когато съм в отпуск? Аз ще ви кажа - няма разлика! Тук говорим за удовлетворяване на личностно желание на г-н Дянков! По отношение на пенсионирането, защо никой не ни обясни колко военнослужещи се пенсионират всяка година преди 52 съответно 54г и с колко ще се облекчи финансово МО и НОИ? Нали говорим за прозрачност? Излезте и обяснете на хората! И днес единствено МО послушно отстъпва! Някой задава ли си въпроса защо другите ведомства с „привилегии” – съд, прокуратура, МВР, ДАНС не отстъпват?
Ами направете си проста аритметика: Ако МФ приеме 5% увеличение (докато за МВР е 11, а за ДАНС – 15) – това прави при основна заплата на кадровия войник 620 лева около 30 лева! С толкова ще си оправим ли живота? Толкова ли струва честа и достойнството ни? Това ли са нашите 30 сребърника? За мен отговорът е един – не си заслужава! И какво ще направим? Пак НИЩО! И тук идва мисълта ми за мъжеството!
Ние защитаваме България (а не политиците) и сме там, където народът, обикновения човек има нужда от нас – в пожарите, в наводненията, сред взривовете на Петолъчката, при снеговалежите….. Там където животът е на крачка от смъртта и се изискват себераздаване, жертвоготовност, максимална мобилизация на всички налични сили …… Там не видяхме никой от МФ и всички, които взеха десетки хиляди лева за извънредни заслуги и успехи за родината, които зимата си стояха на топло, а лятото на хладно под климатиците! И ние всичко това го даваме без сделки и пазарлъци и нашите живот и труд не струват мизерните 30 лева!
Ние не сме просяци и не просим милостиня, а искаме обективно и достойно оценяване на нашия труд! Ние нямаме синдикат, който да ни защитава и да отстоява интересите ни ( забранено ни е), ние не можем да работим на друго място и да разчитаме на допълнителни доходи ( и това ни е забранено, за разлика от МФ)….. Единствената ни защита и опора е министъра на отбраната!!!!
Ето защо ще си позволя да се обърна към министъра на отбраната с апел: Г-н министър, през Сръбско-българската война царят, министри, депутати,генерали бяха готови да отстъпят София, а от там нататък и кой знае още колко от България! Единствено саможертвата, храбростта, героизмът и решителността на българските капитани, на обикновения войник донесоха триумфът и победата при защитата на България! Ето защо днес се вслушайте, допитайте се до мнението на военнослужещите от малкото останали гарнизони и тогава вземайте решенията, от които зависят нашите и на семействата ни съдби! Не ни продавайте, не правете сделки за мизерните 20-30 лева на месец!Съхранете вашето и нашето достойнство и ни увеличете заплатите с толкова, с колкото можете – с ресурсите на МО!
