НА ВСИЧКИ ВАС ПРИЯТЕЛИ

ОТ СЪРЦЕ ЖЕЛАЕМ

ВЕСЕЛО

ПОСРЕЩАНЕ НА НОВАТА ГОДИНА....

Нека Новата 2011 година влезе в дома
ни с надежда, радост и любов, да ни
избави от тревогите, болестите, грижите и дори от най-малките неприятности. Да ни донесе радостни грижи и работа за душата! Да се смеят децата ни и слънцето да огрява винаги лицата ни. И да ни дари с голямо щастие и здраве. С цялата си душа желая Светла и Хубава година!!!!!!!!!!!!


п.с.Дано всеки от Вас тази вечер гушне любимия човек!!!

Кербала: 7г. тъмна индия

Експериментът от първата мисия в Ирак завърши с пет трупа и нито един виновен за трагедията

Панахиди, сълзи, въпроси и нито един виновен - това е равносметката от черната Коледа през 2003 г. На днешния ден преди седем години изтрезняхме бързо от празничното настроение с новината за атентата срещу българската база в Кербала. База "Индия", където е настанен първият български батальон, е атакувана в 12,40 ч от иракски бунтовници с кола бомба, минохвъргачен обстрел, обстрел с ръчни противотанкови гранати и стрелково оръжие. При атаката загинаха майор Георги Качорин, старши лейтенант Николай Саръев и офицерските кандидати Иван Инджов, Антон Петров и Свилен Киров. 68 наши бойци бяха ранени, 27 от тях сериозно, а шестима тежко.
След седем години Надежда Саръева, майката на Николай, отново се връща към трагичния ден и търси отговор на различни въпроси. "Камионът се е движел без никакви препятствия до момента на забелязване. Загубеното време за стрелба, както и липсата на друго оръжие освен картечница са причина за лошия край, за огромните материални щети. А можеше да е друго, ако всички бяха по-замислени за своята лична отбрана. Как са живели половината от нашите момчета в този разграден двор? С външни стени за спални помещения, кабинети с външни стени. Коя ръководна глава си е мислела, че не е в опасност. Къде е мястото на нашите разузнавачи?, пита почернената майка.
Въпреки редицата разследвания след атентата в Кербала, няма наказани или виновни сред висши военни. Проверката на военното министерство показа, че всичко е било наред. Дори се стигна до твърдението на бившия шеф на Генщаба Никола Колев, че е атентатът е бил неуспешен. Независимо от жертвите и ранените. Разследването на прокуратурата също не показа нищо. Бяха разпитани повече от 500 човека. Наказани обаче няма.
А фактите и свидетелските показания показват, че някой в София не си е свършил работа през 2003 г. Интересен е фактът, че броени дни преди атентата, базата е посетена от делегация от висши военни. Те трябва да инспектират как е изградена и как се справят българските рейнджъри. Въпреки това не са взети елементарни мерки за защита на "Индия". Нямало е бетонни заграждения, които да спрат колата - бомба. Единствено смелостта на рейнджърите, които са успели да застрелят шофьора със снайпер е предотвратила по-голяма трагедия.
Подготовката на контингента също не е била на ниво. Днес рейнджърите признават, че никой не е имал представа срещу какво се изправят в Ирак, че там е война. Бойци разказват, че в контингента е имало поне 100 запасняци - бивши военни и полицаи. Екипировката на българските военни на практика се е разпадала, докато изпълнявали мисии. Движели се в обикновени коли, а не бронирани джипове. Данните от разузнаването също показват, че са били подценени информациите, идващи от местните лидери, че се готвят атентати срещу чуждите контингенти. Преди това е извършен атентат над италианската база, нападения е имало и в много други части в града, както и в много други градове в Ирак.
Тежките въпроси, на които няма отговор, всеки път се задават отново и отново, когато близките и приятелите на загиналите се събират на 27 декември, за да почетат паметта им. За част от роднините обаче е мъчително, че държавата е забравила своите герои. "Не се сърдим, че държавници и управници ни забравиха след 2005 г. В България всяко чудо е за 3 дни. Ние сме обикновени хора и не съществуваме за държавните институции, а като пенсионери сме си направо в тежест на държавата", казва Христо Кочорин и припомня, че синът му майор Георги Кочорин бил отличник във военното училище в Шумен.
автори: Ирина Ангелова
Панайот Ангарев

Оцелелите се затриха по родните пътища

Повечето от бойците, които преживяха атентата срещу база "Индия", имаха проблем с адаптацията си по-късно към живота в България. Някои проявиха типичните симптоми на посттравматичен стрес, въпреки че всеки един е минал при завръщането си физически и психически преглед.
Това е обяснението и на част от случаите на нелепа смърт, която застигна поне четири от върналите се рейнджъри. Те загинаха в катастрофи на прав участък. Неофициално се говори за още пет катастрофи с рейджъри, завърнали се от мисии в Ирак. Бързите коли си купили именно с парите, спечелени с риск за живота. Имаше и случай на боец, който оцеля в база "Индия", но загина няколко дни след завръщането си до Карлово. Военният от карловската бригада Пламен П. загива в автомобил "Опел Вектра", който преобърнал в канавката на пътя между селата Бегово и Сухозем. Според рейнджъри, най-вероятно колегите им са търсили високия адреналин, към който се пристрастяват след опасна мисия. Армията регистрира и едно самоубийство на завърнал се от Кербала. Три години след трагичния инцидент в Ирак в дома му в "Надежда" е открит прострелян ефрейтор Веселин Сариев. Той се е гръмнал със собствения си пистолет. Сариев е един от 27-ата ранени при атентата срещу българската база.

27 декември 2003 г.: Да си спомним за загиналите в Кербала

В резултат на терористичната атака срещу лагер "Индия" в иракския град Кербала на българския военен контингент, проведена на 27.12.2003 г. с кола-бомба, минохвъргачен обстрел, обстрел с ръчни противотанкови гранати и стрелково оръжие загинаха петима военнослужещи: капитан Георги Христов Качорин - поделение –Карлово; старши сержант Иван Христов Инджов - поделение –Казанлък; младши сержант Антон Валентинов Петров - поделение –Пловдив; редник Свилен Симеонов Киров - поделение –Казанлък и лейтенант Николай Ангелов Саръев - поделение -Пловдив. Ранени или контузени са 64 военнослужещи.

По повод трагичния инцидент държавният глава Георги Първанов разговаря тогава с министър-председателя Симеон Сакскобургготски, с вицепремиера Лидия Шулева, с началника на Военно-медицинска академия бригаден генерал Стоян Тонев и се срещна с началника на Генералния щаб на Българската армия ген. Никола Колев и началника на служба “Военна информация” – МО ген.-майор Пламен Студенков. Той възложи на Генералния щаб да вземе всички необходими мерки за пълното изясняване на обстоятелствата, свързани с инцидента, както и за това да бъдат предприети незабавни мерки за оказване на медицинска помощ на пострадалите и за повишаване на безопасността на българските военнослужещи. Президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените сили даде висока оценка на професионализма, смелостта и жертвоготовността на българските воини при изпълнение на техния национален и международен дълг.

В траурното си слово на поклонението пред тленните останки на петимата загинали български военнослужещи в Кербала, което бе на 30 декември в ЦВК, президентът каза: „Днес ние свеждаме чела в памет на майор Георги Качорин. Заедно с неговите достойни родители, със съпругата му Десислава, която се държа мъжки, като истински български воин в тези трудни мигове. Високият професионализъм на майор Качорин е оценяван многократно с наградите, които е получавал, в това число и след мисия в Босна.
Днес ние отдаваме последна почит на старши лейтенант Николай Саръев - един високо подготвен, ерудиран млад командир, потомствен военнослужещ, който така и не успя да прекрачи истинския праг на живота, загина малко преди да създаде дом и семейство.
Скърбим заедно с родителите на офицерски кандидат Иван Инджов, с неговата съпруга Елена, с дъщеря му Християна, която така и не дочака коледния подарък от баща си.

Съпричастни сме към мъката по офицерски кандидат Антон Петров - един войник “по жар и сърце”, както най-точно го каза родният му баща. Антон не дочака посланието на своите родители за рождения си ден. Но сигурен съм, че това послание е стигнало до сърцето на всеки истински българин.

Разделяме се с един истински мъж – офицерски кандидат Свилен Киров. Един мъж, който можеше да бъде добър строител и способен спортист, но избра Българската армия.

В тези минути на мълчалива равносметка трябва да кажем, че нашите бойци за краткото време на пребиваването си в Кербала направиха немалко, за да подпомогнат иракчаните в техните усилия да осигурят ред и сигурност, да възстановят нормалния живот в страната - в болниците, в училищата, в детските градини.

Днес ние се разделяме с представата за безметежното присъствие на българските бойци в Ирак. Да, това е война, това е истинска война. Но вече няма място за доказване, за спорове по характера на войната, по това кой какво отношение е имал към този конфликт, това няма никакво значение.

Нашите момчета загинаха на хиляди километри от родината. Но загинаха под българско бойно знаме. Така, както загина по фронтовете в Унгария дядото на офицерски кандидат Иван Инджов. Така, както изпълняваше своите мисии в черноморския български флот дядото на офицерски кандидат Антон Петров. Така, както са се сражавали и са загивали десетки и стотици хиляди български военни. Все в името на родината.”





Документът:

ДОКЛАД
от началника на Генералния щаб на Българската армия генерал Никола Колев до президента и върховен главнокомандващ Въоръжените сили Георги Първанов



В изпълнение на поставената от Вас и министър-председателя задача, съвместно с министъра на отбраната, на 29.12.2003 г. извършихме инспекция на българския механизиран батальон от състава на коалиционните сили за следвоенно възстановяване на Ирак.

През време на инспекцията установихме следното:



В резултат на терористичната атака срещу лагер "Индия" на българския военен контингент, проведена на 27.12.2003 г. с кола-бомба, минохвъргачен обстрел, обстрел с ръчни противотанкови гранати и стрелково оръжие са загинали петима военнослужещи:

1. Капитан Георги Христов Качорин - поделение -Карлово.
2. Старши сержант Иван Христов Инджов - поделение -Казанлък.
3. Младши сержант Антон Валентинов Петров - поделение -Пловдив.
4. Редник Свилен Симеонов Киров - поделение -Казанлък.
5. Лейтенант Николай Ангелов Саръев - поделение -Пловдив.

Ранени или контузени са 64 военнослужещи. От тях:

Четирима военнослужещи са евакуирани в Германия в болница на американските въоръжени сили в тежко състояние, но вече са стабилизирани с добра прогноза за възстановяване. Това са:

1. Редник Цветан Колев Атанасов - поделение -Казанлък.
2. Редник Стефан Драганов Драганов - поделение -Пловдив.
3. Редник Пейчо Стоев Стоев - поделение -Казанлък.
4. Редник Борис Йорданов Борисов - поделение -Белене.

Двадесет и двама военнослужещи са евакуирани в България за лечение във ВМА София. Това са:


1. Майор Стоил Генов Чипилски - РСС-Пловдив.
2. Редник Илиян Валериев Митев - поделение -Белене.
3. Старшина Георги Ангелов Видов - поделение -Банкя.
4. Редник Георги Анев Йоличов - поделение -Карлово.
5. Сержант Николай Трифонов Колев - поделение -Карлово.
6. Редник Таньо Николаев Начев - поделение -Карлово.
7. Редник Петко Петков Петков - поделение -Карлово.
8. Редник Трендафил Атанасов Качамаков - поделение -Пловдив.
9. Старшина Стефан Станчев Димов - поделение -Белене.
10.Старши сержант Марин Нейков Даков - поделение -Карлово.
11.Редник Венцислав Маринов Халваджиев - поделение -Карлово.
12.Ефрейтор Веселин Любомиров Сариев - поделение -Мусачево.
13.Редник Мехмед Фоймиев Ялъмов - поделение -Карлово.
14.Сержант Чавдар Павлов Терзиев - поделение -Белене.
15. Ефрейтор Георги Евгениев Воронов - поделение -Карлово.
16. Старши сержант Антон Иванов Тончев - поделение -Свобода.
17.Редник Тодор Василев Райчинов - поделение -Карлово.
18. Старши сержант Костадин Иванов Сираков - поделение - Асеновград.
19-Редник Димитър Иванов Стефчев - поделение -Карлово.
20.Редник Петър Стоянов Табаков - поделение -Стара Загора.
21.Редник Ивайло Маринов Николов - поделение -Карлово.
22. Сержант I степен Радостин Младенов Кирилов – поделение - София.

Двама военнослужещи се намират в 28-ма американска военна болница в Багдад. Това са:


1. Майор Иван Тодоров Яламов, който ще бъде изписан в близките дни.
2. Редник Илиян Славов Иванов ще бъде евакуиран в американска военна болница в Германия за специално продължително лечение. В момента също е в стабилно състояние с добро самочувствие.

Пострадали с различни травми са 36 военнослужещи, намиращи се в район № 2 "Кило", които след оказана им амбулаторна медицинска помощ продължават изпълнението на задачите.

1. Редник Борислав Светлозаров Пенков - поделение -Мусачево.
2. Редник Мирослав Павлов Павлов - поделение -Пловдив.
3. Старши лейтенант Емил Стаменов Качамилски - поделение -София.
4. Капитан Ивайло Янков Алексиев - поделение -Велико Търново.
5. Сержант Ивайло Петров Шалварков - поделение -Белене.
6. Капитан Борис Драгомиров Белчев - поделение -Казанлък.
7. Старшина Венцислав Денев Митев - поделение -Безмер.
8. Редник Георги Симеонов Гергов - поделение -Карлово.
9. Редник Койчо Стоянов Мутавчийски - поделение -Карлово.
10. Редник Лука Стоянов Кузманов - поделение -Карлово.
11. Сержант Младен Пейчев Атанасов - поделение -Казанлък.
12. Ефрейтор Красимир Георгиев Стефанов - поделение -Карлово.
13. Старши сержант Васил Константинов Василев - поделение -Белене.
14. Редник Генади Минков Христов - поделение -Карлово.
15. Старшина Георги Цанков Георгиев - поделение -Стара Загора.
16. Редник Петър Танев Танев - поделение -Карлово.
17. Редник Светослав Илиев Пироев - поделение -Белене.
18. Старши лейтенант Петър Кирилов Петров - поделение -Стара Загора.
19. Редник Йордан Бончев Йорданов - поделение -Казанлък.
20. Ефрейтор Николай Иванов Семерджиев - поделение -Карлово.
21. Редник Емил Георгиев Николаев - поделение -Белене.
22. Сержант Веселина Георгиева Вълева - поделение -Казанлък.
23. Майор Валентин Неделев Мутафчийски - поделение -Карлово.
24. Редник Нестор Иванов Несторов - поделение -Казанлък.
25. Редник Георги Кънчев Дамянов - поделение -Стара Загора.
26. Ефрейтор Георги Стефанов Филипов - поделение -Пловдив.
27. Редник Йонко Илиев Пенчев - поделение -Карлово.
28. Старшина Лозан Стоянов Савов - поделение -Обеля.
29. Старшина Георги Николов Искрев - поделение -Карлово.
30. Подполковник Здравко Димитров Дачев - поделение -София.
31. Старши лейтенант Минчо Янков Минчев - поделение -Белене.
32. Редник Лилия Атанасова Иванова - поделение -Карлово.
33. Редник Благо Иванов Боруков - поделение -Пловдив.
34. Ефрейтор Цветомир Петров Маринов - поделение -Белене.
35. Капитан Милен Евгениев Гавраилов - поделение -Бургас.
36. Капитан Светлозар Асенов Кръстев - поделение -Стара Загора.

Лагер "Индия" е разрушен и неизползваем. Целият личен състав е съсредоточен в лагер "Кило".

Бойният дух и дисциплината са високи.

Незначителна част от личния състав е преживяла боен стрес, но постепенно се извежда от това състояние. Нашата оценка е, че личният състав е действал изключително професионално, хладнокръвно и адекватно, по възможно най-добрия начин, което е предотвратило по-големи загуби.

Тази оценка беше потвърдена от командващия коалиционните сили в Ирак генерал-лейтенант Санчес, командира на многонационалната дивизия "Център-Юг" генерал-майор Тишкевич и командира на бригадата бригаден генерал Олженовски, с които проведохме срещи.
Същевременно следва да отбележим, че изградената система от инженерни заграждения, устроена по стандарти и с помощта на коалиционните сили и инспектирана от тях, не е осигурила физическото спиране на колата-бомба на безопасно разстояние поради голямата й маса и скорост, въпреки че терористите-камикадзета, управлявали колата, са били застреляни от снайперистите на разстояние повече от 150 м от лагера.

В новия лагер системата от заграждения се устройва по проект на българските инженерни специалисти със значително по-висока степен на защита.

На срещата, проведена с целия личен състав на батальона, същият потвърди своята готовност да продължи изпълнението на задачите си до края на мисията.

Има понесени загуби във въоръжение, техника и материални средства, които се уточняват.

В действие са всички възможни мерки за сигурност.
Изпълнението на задачите продължава в съответствие с утвърдения от мен Оперативен план.



На снимката: Президентът Георги Първанов посреща на аерогара София тленните останки на загиналите български военнослу,жещи в Кербала.
автор:Спирдон Спирдонов

Военните остават и без безплатна детска градина!

Военните вече ще плащат такса и за специално направените за тях детски градини. Ръководството на отбраната предлага тази придобивка да бъде заличена в поправките на закона за отбрана, който ще влезе за обсъждане в парламента след Нова година. Таксите се определят от Министерството на отбраната, а ние само стопанисваме заведенията, поясниха от ИА "Военни клубове и ВПД" вчера.

Това ще е пореден удар върху социалния пакет на военнослужещите, след като им бяха увеличени наемите за служебно жилище, а бяха въведени и такси за ползване на мебелировка, пералня или хладилник.

Скандалът с детските градини към Министерството на отбраната тръгна с това, че за тяхното построяване или ремонтиране бяха дадени десетки милиона лева. Старото ръководство на МО бързаше да ги открие преди изборите и не ги беше узаконило с акт 16. Новото ръководство на армията почти две години не успя да направи нищо за тях. През лятото военният министър Аню Ангелов се опита да прехвърли издръжката на градините на Столичната община, която да получи право на едва 25% от местата в тях. Законово това не стана и сега МО търси спешно решение с издръжката на заведенията.

Новите промени в Закона за отбраната предвиждат и промени в Кодекса за социално осигуряване. С тях се дава възможност на преживелия съпруг и родителите на лицата, загинали при изпълнение на военната служба, да имат право на наследствена пенсия, независимо от възрастта им. По сега действащите текстове при смърт на военнослужещ на наборна военна служба се отпуска пенсия на наследниците му, а наборна служба вече няма. С поправките преживелият съпруг и родителите на лицата, загинали при изпълнение на военната служба, ще получават в пълен размер личната си пенсия и пенсията, отпусната като наследствена.
автор:Диян Моркин

Ще има ли кой да пее “Велик е нашият войник”

Когато парламентът прие “Бялата книга за отбраната и въоръжените сили” на Министерството на отбраната (МО), в медиите се появи коментар под заглавие “Бяло като за умряло”. По това време заваляха първите снежинки и ведомството отбеляза двете събития с поздравления “Честит първи сняг и Бяла книга!”. Нямаше шампанско, но настроението бе приповдигнато. Не се разбра само дали армията трябва да почерпи депутатите, че решиха да я бастисат яко.

Естествено че оценките в горните настроения са крайни. Но ако чувствата в МО бяха мажорни заради усещането за добре свършена работа, то на войската й се плаче.

Нека припомним - от въоръжените сили според Бялата книга трябва да си отидат 5700 униформени и 1300 цивилни. Войската ще се свие като шагренова кожа до 26 000 души. Армейските зевзеци веднага родиха афоризма, че именно затова неповторимата песен “Велик е нашият войник” е в единствено число. Натам вървят нещата. Дано не махнат и последния боец, за да има кой да я пее. Неслучайно сайтът otbrana.com съобщи, че в поделенията кръстили военния министър Аню Ньойски.

Факт е, че армията е най-мачканата структура в годините на демокрацията. Числеността й бе намалявана 7 пъти. Всички правителства я рязаха безмилостно, но най-много се постараха кабинетите “Костов” и “Сакскобургготски”. Сега не е по-назад и този на Бойко Борисов. ГЕРБ не направи изключение - заби още един пирон в тъжната съдба на войската. За първи път в историята на последната българска държава полицията е с по-висок бюджет от армията и с по-голяма численост.

Цяла година сегашният военен министър Аню Ангелов “се пържи” на най-мизерните пари за отбрана - малко над 800 млн. лв. Този бюджет той наследи от Николай Младенов, който в началото на 2010 г. пое МВнР. Да не забравяме обаче, че Ангелов му бе заместник и двамата не възразиха на Симеон Дянков да даде на полицията повече пари отколкото на армията. За разлика от тях Цветан Цветанов не си заряза магарето в калта.

Според “бялото четиво” пехотата ще наброява 13 780 души (виж таблицата). Тя ще бъде структурирана в 2 бригади, всяка с по 3 батальона. Общо 6 батальона ще са главната ударна сила на Сухопътните войски. А дали те осигуряват способности, гарантиращи територията ни при въоръжена агресия отвън? Във военното строителство има елементарен принцип - ако не ти достига жива сила, компенсираш с модерни оръжия. Ние нямаме нито едното, нито другото. Разчитаме на колективната отбрана в НАТО и да сработи чл. 5 от договора за взаимопомощ. Но преди него чл. 3 задължава всяка страна сама да гарантира отбраната си, преди да дойдат съюзниците. Нашите политици все живеят с мисълта, че нищо не ни грози - нямаме противници, всички ни обичат. И пестят пари за армията.

Доскоро войската се гордееше поне с бригадни учения и канеше гражданството да види как пехота, артилерия, танкове и авиация ще ни бранят, ако се наложи. Нали затова данъкоплатците заделят левчета за нея. Сега такива маневри са рядкост и се считат за “архаизъм”. Защото политиците искат армията да тренира охрана на “чекпойнтове” и обискиране на хора. Така сме си изпълнявали съюзническите задължения. Затова “фронтовите” сводки на МО се изчерпват единствено с кратки съобщения: за Афганистан заминала тази рота, после се върнала онази. Това е всичко.

Не че е маловажно, но е абсурдно да се товари армията предимно с военно-полицейски функции. В кабинета чели ли са последната стратегията за национална сигурност на Турция? Там в прав текст е записано, че турската държава още счита една страна от пакта за свой враг. Дано разберат, че НАТО не е панацея за всичко.

Тази година ГЕРБ преора основно военния закон на инат, без необходимост, само защото бе дело на предишните. И без да му даде възможност да поработи поне месец-два. А и отсега се кани да го преправя пак през 2011 г. При ремонта паднаха основни социални придобивки за военните, колкото и министър Ангелов да отрича. ГЕРБ ги лиши от правото да си купуват жилища от МО. Да получават паричните си възнаграждения накуп при уволнение - този удар бе само за тях.

Младите офицери се сбогуваха с преференциалния процент за стаж в началото на службата. А пределната възраст за служба на редниците бе смъкната от 49 на 45 г. Как тогава да вземат пенсия за 25 г. работа, при условие че социалният кодекс ще им иска допълнително да набиват крак още 3 г. Тази поправка пък бе обяснена с прозрението, че войниците не идват в армията за пенсия. Уникално!

Оправданието за социалните рестрикции, които стовариха върху армейските пагони, на новите шефове във ведомството бе, че сме в криза. Но кой бори временна криза със закон? Тя бе търсено средство, за да оправдае целта.

2010-а роди и първия публичен скандал между президент и военен министър. Не че за 20 г. демокрация не е имало търкания между двете институции, но те се тушираха чрез тиха дипломация и взаимни отстъпки. Но този път непримиримостта на позициите стана явна. Сега президентът Георги Първанов заяви, че повече няма да прави компромиси с генералските предложения за овакантения шефски пост на Военното разузнаване. И държи да не се сменя кандидатурата, като се спазва договорката. Министър Ангелов пък настоя външен човек да поеме разведките и “превзе крепостта отвътре”, като си спретна удобен правилник за службата и назначи временно цивилен за началник на генералската длъжност.

Кой крив, кой прав - времето ще отсъди. Но за пръв път министър си изпусна нервите и поиска ограничаване на правомощията на президента, и то без да е съгласувал действията си с управляващата партия. Възниква въпросът: ако Първанов бе в началото на мандата си или президент бе Бойко Борисов или друг политик от ГЕРБ, министърът щеше ли да играе контра? Ситуацията роди и друга нелепост - военен министър абсурдно обвини офицер в евентуално бъдещо нарушение за изнасяне на информация за партия. Което е дамгосване на армията, най-надпартийната институция. В общественото пространство се подхвърлиха и други “безобидни” предположения - че в разузнаването нямало ревизия от 2000 г., че било “черна кутия” и не е ясно как са харчени парите. Затова новият и. д. шеф ще прави ревизия. След такава артилерийска подготовка почти е въпрос на време да се извадят “факти” за далавери, за да се оправдаят рокадите.

Годината ще се запомни и с бунта на жените на военните от Враца заради закриването на казармата. Там Ангелов обяви, че градът няма военни традиции. Така обиди хората, за които армията е свещена. Едва ли някъде в България боготворят повече военната униформа. За врачанин пък казват, че не може да се ожени, ако не е бил войник. Но най-неприятното е, че близките на бойците разбрали, че ще махат казармата, от момчетата на мисия в Афганистан, където министърът им съобщил новината. Което било оценено като гаф дори от съюзниците. Защото това депресира допълнително рейнджърите в тежката обстановка.

Отива си една тъжна година за армията. Следващата ще е същата - тогава започват масовите уволнения.
автор:Евгени Генов

Офицери трупат пачки от билети!

Униформените връщат тихомълком сумите, иначе губят по 20 заплати при пенсия

Знаете ли колко струва автобусният билет от Сливен до Ямбол?! Колкото струва от Ямбол до Сливен. Това в рамките на вица. Иначе цената на билета е 3 лева в едната посока. Толкова плаща всеки, който иска да пропътува с автобус 28-те километра между двата съседни града. Или между съседните гарнизони.
За някои цената сигурно е висока, за други - нормална. За трети обаче трите лева са ... далавера. И то каква!
В двете посоки трите лева стават 6 лева. Ако пък шестте лева се умножат по броя на работните дни в месеца, сумата скача на 140 лева. Ами ако вместо до Ямбол тръгнете от Сливен до Стара Загора, тогава далаверата скача в пъти, защото разстоянието е два пъти по-голямо. Въпросните 140 лева пък моментално скачат на 300 лева. Но някои пътуват от Сливен до Айтос. Тогава сумата за билети отива на цели 400 лева. Всъщност това са две трети от заплатата на един наемен войник от българската армия. Точно военните са най-редовните пътници между градовете, които още могат да се нарекат гарнизони у нас. И точно там се оказва и най-масовата далавера в историята на българската армия. В момента петте военни прокуратури в страната са образували неколкостотин досъдебни производства за измами, които на нормален език се наричат дребни. За какво иде реч. Най-масовата измама, практикувана от военните днес, е тази с парите за транспорт. На практика тя е обхванала всички - от редовия боец, чийто пагон е чист като момина сълза, до старшия офицер, чиито звезди вече тежат и напомнят за идващата пенсия.
Какво всъщност ставаше с парите за транспорт. Доскоро Министерството на отбраната плащаше 90% от транспортните разходи на всеки военнослужещ, който служи в гарнизон, различен от местоживеенето му. За целта в края на месеца той трябваше да представи билети, срещу които получава въпросната сума. Какво на практика обаче се случваше? Военните се групираха по четирима или петима и пътуваха с лек автомобил на един от тях. Така разходите за транспорт падат дори под цената на билетчето, а в същото време пътуването е по-бързо и по-удобно. Всеки от бойците много добре знае как се набавят билети. Срещу половин литър домашна ракия може да се получат поне 100 билетчета от всеки собственик на транспортна фирма. В момента само сливенските военни полицаи проверяват 50 хиляди билета, за които са направени запитвания във финансовото министерство. На всяко билетче се проверява номерът му и дали е издадено от съществуваща фирма, казаха проверяващи пред "Стандарт". Сливенската военна прокуратура е подгонила повече от 60 офицери, сержанти и войници, срещу които вече са образувани и дела. Проверките се извършват три години назад във времето. "Истината е, че има много такива проверки, а реално всеки колега има по няколко подобни дела", каза полк. Христо Тинев, говорител на военна прокуратура. Униформените се разследват за съставяне на неистински документи и измама. Един от разследваните офицери се съгласил да възстанови сумата, която получил за транспорт до Стара Загора за последните три години. Оказало се, че трябва да върне в бюджета на министерството почти 7000 лева. Друг изход обаче няма. Този, който откаже, получава присъда, където означава, че трябва да напусне армията дисциплинарно и да сложи край на надеждите за 20 заплати накуп при пенсионирането си. Затова измамниците с пагони масово връщат пари и получават присъди по чл.78 а, от НК, който ги освобождава от отговорност, а наказанието става административно.
Явно ръководството на министерството е решило въпроса с измамите с билети да се реши кардинално и отскоро парите за транспорт бяха спрени.
автор:Георги Мангинов

Военните наистина ли сме овенни ? С каска!?

Стреснах се от едни думи на полковник от резерва за армията: « Този и тези няма да оставят и една керемида от войската!»



И аз с ъм бил офицер, разчетен за 24 часа като лейтенант преди двадесетина години, и затова не се деля от определението и хората с пагони. Но е гадно, че във време , когато ни налагат съкращения, Бели книги като тенекии на бъдещето, обещания за модернизация и хули към бившите началници и командващи, няма кой да подкрепи войниците и войската. Няма командири, офицери, които да тропнат по масата и ги защитят от политическите решения.

Един генерал или полковник, който и да е, представя ли се на мястото на войник със семейство и две деца, който остава на улицата. Ако си е запазил службата, не му пука . Но ако го уволнят и си вземе заплатите, може и интервю да даде на столичен журналист. Късно ще е . А войнишките интервюта не струват, малки чинове са . Пък и врачанските протести, ще са ден до пладне.

Както се изразява един политик, овцете и асфалт да ядат са си овце. Военните с право ги наричат овенни. Не го разбрах чак сега. Явно и аз съм овен. Лекарите рискуват и защитават съсловието си, когато трябва. Пушат полицаи, които не са пушачи. Студенти подкрепят колеги от БАН. Да не говорим за тютюнджиите, помаците, пенсионерите, фермерите...

Сещате се за легендарното питане в казармата «С каска или без каска?» И отговорът : «С каска !» Помните войнишкият фолклор, че «Мотострелковакът без каска не е мотострелковак». Май всички сме с каски. И командващите и командирите, които оправдават решенията за съкращаване на армията с политиците. И политиците, които прехвълят отговорността на военната експертиза и институциите. /От НАТО ли ги е страх?/ И бившите генерали и офицери, които изказват мнение под сурдинка в някое кафене или дневен център .

По-добре да си сложим и противогазите. Да не ни е срам !...
автор:Красен Бучков

Военният сатър ще играе и в асеновградския полк

Остър сатър предстои да бъде размахан и за воините от асеновградския артилерийски полк. Ще паднат главите на около 500 офицери, сержанти и войници -артилеристи, съобщиха воини от гарнизона, които са заплашени от уволнение.

С около 400 ще намалеят и танкистите от центъра за подготовка в Сливен. В спомените на офицерите ще остане огъня по директрисите със седемдесет и двойките. А специалистите ще пресмятат как с двойно по-малък състав ще се постигат по-големи способности.

Началникът на СВ генерал-майор Стефан Василев се е опитал да успокои воините от няколко поделения, че щабът ще направи възможното на колкото се може повече офицери, сержанти и войници да се намери работа.

Заедно със подалите рапорти за напускане , пенсионираните по възраст и уволнените не по свое желание Сухопътните войски трябва да ударят кота 14000 през 2015 г. Така пише черно на бяло в „белите” документи. Сега сметката може да е правена от десетки специалисти, но след пет години ще се види, че е правена без кръчмар. Пък и със сигурност на коня на войските ще са други хора, които ще берат плодовете на Бялата книга.

Жалко е, че войските , които дават днес 98 на сто от хората за мисии, са най-съкращавани и най-малко модернизирани. Не е случайно, че в гарнизоните са прекръстили военният министър на Аню Ньойски. А как ли ще бъдат прекръстени началниците и командващите, навярно предстои да разберем. Но едва ли ще са Ковачев, Вазов, Стойчев, Дрангов.....

автор:Красен Бучков

Най-милитаризирана държава в света е .... Швейцария

Представете си Държава , в която всички граждани от мъжки пол в интервала от 20 до 50 годишна възраст са военнослужещи и в буквалния смисъл на думата спят с оръжие под възглавницата си. Държава , която след навършване на 50 годишна възраст подарява зачисленото лично оръжие на гражданите си. Държава , която поощрява и приветства участието на гражданите си в мобилизационни сборове и учения независимо дали са на 50 , 60 или 70 годишна възраст.

Държава която те моли да си купиш поне пистолет , а най-добре автомат със сгъваем приклад. Държава , която е способна да увеличи армията си от 22 хилядна численост в мирно време до 650 хиляди , в рамките на 4 часа, а в рамките на 2 дни до 1.7 млн. численост , при това прекрасно организирана , силно въоръжена въоръжена и много добре обучена. Представете си тази въоръжена до зъби държава , от Женева до Давос , от Цюрих до Лугано , територията на която е изровена от тунели , противоатомни убежища , продоволствени военновременни складове , ракетно-артилерийски опорни точки изсечени в гранитните планини, държава в която 80% от къщите на населението са оборудвани с бронирани капаци на прозорците (стоят в мазето а при нужда се монтират).
Това е Швейцария.



От папската гвардия, до ....




Армията на Швейцария не е единствената в света , която е организирана на този принцип. Донякъде подобна структура има и Бундесфера. Аналог може да се направи и със съветските "кадрирани" дивизии от близкото минало. Организацията е по схемата "Пълно обезпечение с офицери + 2/3 обезпечение с подофицери и сержанти + 1/3 редовни войници + мобилизационни сборове когато има нужда".

Разликата при Швейцарската армия обаче е , че този принцип е доведен до перфектност .

Кадровите военни в Швейцария са всичко на всичко около 9 000 души и са заети предимно във ВВС на страната. Заетите в останалите родове войски кадрови военни са около 15 000 души едновременно. Всеки гражданин от мъжки пол , след навършване на 20 годишна възраст се призовава в редовете на Швейцарската армия. Зачислява се в редовете на Rekrutenschule – Ecole de recrue , където прекарва първоначално обучение от 90 дни.
След завършване на обучението , държавата зачислява на новоизпечения боец личното оръжие (автомат и пистолет) , едноседмичен пакет със суха храна – т.н. "Министерска консерва" , която боеца има задължението да обновява след изтичане на срока на годност , х 4 пълнителя с боеприпаси за оръжието , три комплекта униформи за различните сезони , бронежилетка и каска , както и зачислителен номер към коя войскова част принадлежи. Така екипиран боеца се прибира в къщи и тръгва на работа или в университета или където му е житейското поприще.
До 32 годишна възраст боеца се намира в състояние "Аусцуг". При този статус е длъжен в рамките на 10 г. да премине 8 военни сбора х 3 седмици всеки. Времето през което ще преминава сборовете го съгласува с военния отдел на министерството съобразно житейските си нужди. Важното е да премине определеното със Закон количество за опредения срок. От 32 до 42 годишна възраст статуса на боеца се променя в "Ландвер". Ландверите имат задължението в рамките на 10 години да проведат 3 сбора х 2 седмици всеки. От 42 до 50 годишна възраст статуса се променя на "Ландщурм". Щурмоваците имат задължението в рамките на 8 години да проведат 1 сбор от 2 седмици. След навършването на 51 годишна възраст боеца официално се уволнява от армията , прибират му автомата , пистолета , боеприпасите , бронежилетката , каската и сухата храна и го въоръжават с предписание как и къде да действа при обявяване на извънредно положение или война. Също така при уволнението всеки получава подарък от държавата автоматична ловна гладкоцевна пушка тип "помпа".
Основна особеност на Швейцарската армия е усиленото обучение на офицерите-резервисти. По правило те преминават допълнителни сборове към по-горе споменатите , в размер на 100 дни за всеки статус. Това обстоятелство предизвиква силни протести от страна на работодателите , особено от "Банковата Асоциация" , доколкото всеки един от тях, от банковия директор , до най-дребния началник на отдел преминава през тези сборове. Независимо от тези протести сборовете са място където могат да се срещнат и да общуват представители на различни прослойки на обществото , като например директор на компания и портиер в същата компания да си поговорят лежейки зад картечницата в качеството си на стрелец и коректировчик примерно.Тук е мястото да добавим , че практически е невъзможно отклонението от военна служба в швейцарската армия на гражданин на държавата , физически годен , независимо дали е банкер , лекар , студент или президент.



Миролюбиви, но въоръжени до зъби и много опасни..

Военният бюджет на тази държава със 7.5 млн. население по данни от 2008 г. бюджета е малко над 50 млрд долара , което е 15,6% от БВП на страната.
Въоръжение :
- 800 танка и бронирани машини , в т.ч. 420 германски "Леопард 2" и 150 М-109.
- 14 ескадрили военна авиация , в т.ч. 350 бойни и 120 учебни самолета и 80 щурмови и 20 транспортни вертолета.
Характерно е че оръжейния парк се обновява постоянно и практически не съществуват примери когато дадено въоръжение е "по-старо" от боеца който борави с него.

Щателно ремонтираното леко стрелково оръжие (пистолети и автомати) се предлага за закупуване от населението на вътрешния пазар , като ако купувача е жена отстъпката е до 40%.
Регистрацията на оръжието е максимално опростена , като такава се изисква само за закупеното от магазина оръжие , а тия които се продават "втора ръка" не се регистрират. По данни от 2008 г. в населението са съсредоточени около 800 хил. единици армейско стрелково оръжие , около 500 хил. единици полуавтоматични карабини и ловни пушки , около 2.5 млн. пистолети и револвери. Забележка : В тази статистика не влиза СЛУЖЕБНОТО оръжие раздадено на всички резервисти от 20 до 50 годишна възраст съобразно написаното по-горе.
Швейцария заема почетното 2-ро място в света по собственост на оръжие на глава на населението. В страната функционират десетки (или стотици) стрелкови клубове , а броя на стрелбищата може да съперничи с тези на кафенетата.

Как преминава службата във Швейцарската армия ?

Службата преминава горе-долу добре. Войниците (редовни или на сборове) не белят картофи , не мият мръсните съдове, не метат казармите и не дават караул – всичко това се извършва от частни фирми и частни охранители.
Може би това обстоятелство означава че са на курорт ? Не. Според военните специалисти , бойната подготовка на швейцарската армия е една от най-високите в света.



Ставане сутрин в 05.00 ч. и всичко се изпълнява на "бегом". Физическа подготовка , алпийска подготовка , бойни стрелби , обслужване на техниката…. и така до отбой , който е в 23.00 ч. До абсолютен минимум е сведено отвличането на бойците от битовия "армейски живот" и до абсолютен максимум е доведено ангажирането им със строго професионалните военни умения.
Наказанията за неявяване на служба (Редовна или сбор) на мъжете поставени под пагон са жестоки.
Било то учебна сесия , погребение , сватба, няма никакво значение за военните власти. Грозни глоби и затвор , които могат да поставят кръст на всяка кариера в обществото. Независимо дали си болен , инвалид , сляп и куц всички плащат 3 % данък върху доходите си за издръжка на армията. Ако някой е пацифист-религиозен деятел, съботянин антимилитарист , то той е задължен да полага обществено полезен труд в общината по местоживеене за същите часове които другите са на военен сбор. Няма освобождаване за военните сборове и за младежи учещи в чужбина. Нарушенията на закона се наказват много строго – за отклонение от военна служба може да се стигне до затвор за 12 години.

автор:ExtremeCentrePoint

Враца млъкна ! Страх "разстреля" гарнизона

След срещата на министъра на отбраната с воини и граждани от Враца, от гарнизона не се чува ни вопъл, ни стон. На самата среща и воините и съпругите им са мълчали като риби. И това е разбираемо. Всеки един явен протест или глас на истината може да се накаже с лишаване от полагащите се за прослуженото време заплати. Командирът и някои от щабните офицери предварително са си свършили работата по “уясняване на обстановката” Те, естествено, няма да свалят пагоните, и ще им бъзе предложено място в някой щаб по стълбицата. Министърът на отбраната сам е парирал някои опити за търсене на отговорност от политическия фактор, след което за кой ли път е повторил “магнетофонния запис” за Бялата книга, плана за развитие на въоръжените сили и отпадналата необходимост от гарнизони по цялата география та България. Глас в пустиня са останали протестните викове на бивш командос. Не са си казали думата и воините от резерва и запаса, служили в гарнизона.

Към мълчаливото съгласие с военният министър се присъединил и кмета на града, все пак гледат в една партийна посока. На тяхната позиция застанал и един бивш командир на бригадата, който също “сменил идеала си”. Депутатите преди това се бяха появили при протестиращите просто за демокрация.

Гарнизонът ще бъде закрит. Може да е през 2012 г., но подготовката и реалните дейности по затваряне на портала ще стартират още 2011. Всякакви приказки за предоставяне на казармите на общината и осигуряването на работни места за уволнените военни, звучи като приказка от хиляда и една нощ. А предложението част от тях да кандидатстват в предполагаемия европейски доброволческия корпус и казармите да станат негов център за обучение е повече от розов балон.

Уволнението на много хора няма как да не повлияе на икономиката в града. Районът е беден и едва ли някой богаташ ще може да ползва казармите за голям бизнес или търговия. Поделението ще се разпарчетоса, известно време някои ще се облажат. След което ще последва светлият пример на казармите в Дупница, Банско, Ивайловград и други, и други. Градът няма да дава на армията и миротворци , а това е един от начините простосмъртните да изкарват по двадесетина хиляди лева за половин година.

Враца млъкна! Страх лозе пази, но и го “приватизира”. Под Околчица се опитаха да защитят правото си на работа и живот, но не успяха. Явно срещу ръжен, отбранителен министър и военно министерство е опасно да се рита. Да ритат лекарите, учените, студентите...

автор:Красен Бучков

Режисьор си прави гаргара с хората с пагони

В стихосбирката си „Разклати след употреба” режисорът Андрей Слабаков си прави гаргара и на гърба на армията. В писоарната си лирика той преплита смешното и циничното, а дали има истина, убедете се сами.



ПЕДАЛ И ПОЛКОВНИК

Военнополева басня

На МНО



Един педал

От нашата войска

Се влюби

Във полковник побелял

„Обичам те, полковник!

Би ли ме ебал?”

Полковникът,

Той всъщност бе майор,

Педала погна

С острата си шпага

„Назад, говедо !

Имам булка млада!”



ИЗВОД: Не всички военни са педерасти !



Вярна е, че няма мръсни думи , а има мръсни души. Но точно Андрей Слабаков ли, който месеци се кри от властите, за да не го вземат войник, ще се ебава с офицерите. Вижте извода ! А може би МНО и МО или хората под пагон са си го заслужили с безкрайните реформи, уволнения,подмяна на истини, мълчаливо съгласие с управляващите и липса на позиция. Даваш ли се дупето под наем, може да очакваш не само такива изводи ....

автор:Красен Бучков

Врачани продължават да протестират и след срещата с министъра на отбраната

191 военнослужещи от поделение 52380 във Враца ще трябва да напуснат армията, след като влязат в сила предвижданите структурни реформи. Това съобщи военният министър Аню Ангелов, който пристигна във Враца за среща с войсковия състав на поделението и с граждани, става ясно от информация на Дарик.

Само 120 от всичките 411 военнослужещи в момента ще могат да кандидатстват през следващата година в други поделения на сухопътните войски. Останалите ще получат обезщетения в зависимост от годините, прослужени в армията. След закриването на врачанското поделение през март 2012 г. сградите и земята, които сега ползва, ще бъдат предоставени на общината.

В миналата неделя семействата на военнослужещите и граждани преградиха едно от възловите кръстовища на Враца в знак на протест срещу закриването на поделението. На днешната среща с министър Ангелов те заявиха, че няма да се откажат от протестите и ще използват всички законови средства да изразят своето недоволство. Над 9 000 врачани се присъединиха към протеста на близките на военните, като поставиха подписите си в протестна подписка.

"Целта на реформата в армията е да се направи точна преценка на това от какви способности България има нужда и къде те трябва да бъдат разположени. Да се постигне баланс между това какво е нужно на България и какво тя може да осигури за своята външна сигурност чрез българската армия " - съобщи още министър Аню Ангелов. При предстоящата реформа ще бъдат съкратени 5 700 военнослужещи от цялата страна. Ако издръжката на един войник сега е 29 000 лева, след реформата тя ще достигне 44 000 лева. „Целта е българският войник да бъде по-добре подготвен. Да има повече полети на военните самолети, повече плавания на корабите, повече солидна подготовка на сухопътните войски, особено когато се готвят за операции като тази в Афганистан" поясни министър Ангелов.

От март 2011 в регистър ще бъдат обявени всички вакантни длъжности на Сухопътни войски. Всеки, който иска да остане на служба, може да кандидатства по него. През май 2011 година ще има втори такъв, а третият ще бъде отворен през март 2012 година. В механизираните бригади ще има свободни работни места за 220 офицери, 430 сержанти и 1800 войници. Това са места в градовете Карлово, Казанлък, Стара Загора, Хасково и Ямбол.
автор:Отбрана