Кербала: 7г. тъмна индия

Експериментът от първата мисия в Ирак завърши с пет трупа и нито един виновен за трагедията

Панахиди, сълзи, въпроси и нито един виновен - това е равносметката от черната Коледа през 2003 г. На днешния ден преди седем години изтрезняхме бързо от празничното настроение с новината за атентата срещу българската база в Кербала. База "Индия", където е настанен първият български батальон, е атакувана в 12,40 ч от иракски бунтовници с кола бомба, минохвъргачен обстрел, обстрел с ръчни противотанкови гранати и стрелково оръжие. При атаката загинаха майор Георги Качорин, старши лейтенант Николай Саръев и офицерските кандидати Иван Инджов, Антон Петров и Свилен Киров. 68 наши бойци бяха ранени, 27 от тях сериозно, а шестима тежко.
След седем години Надежда Саръева, майката на Николай, отново се връща към трагичния ден и търси отговор на различни въпроси. "Камионът се е движел без никакви препятствия до момента на забелязване. Загубеното време за стрелба, както и липсата на друго оръжие освен картечница са причина за лошия край, за огромните материални щети. А можеше да е друго, ако всички бяха по-замислени за своята лична отбрана. Как са живели половината от нашите момчета в този разграден двор? С външни стени за спални помещения, кабинети с външни стени. Коя ръководна глава си е мислела, че не е в опасност. Къде е мястото на нашите разузнавачи?, пита почернената майка.
Въпреки редицата разследвания след атентата в Кербала, няма наказани или виновни сред висши военни. Проверката на военното министерство показа, че всичко е било наред. Дори се стигна до твърдението на бившия шеф на Генщаба Никола Колев, че е атентатът е бил неуспешен. Независимо от жертвите и ранените. Разследването на прокуратурата също не показа нищо. Бяха разпитани повече от 500 човека. Наказани обаче няма.
А фактите и свидетелските показания показват, че някой в София не си е свършил работа през 2003 г. Интересен е фактът, че броени дни преди атентата, базата е посетена от делегация от висши военни. Те трябва да инспектират как е изградена и как се справят българските рейнджъри. Въпреки това не са взети елементарни мерки за защита на "Индия". Нямало е бетонни заграждения, които да спрат колата - бомба. Единствено смелостта на рейнджърите, които са успели да застрелят шофьора със снайпер е предотвратила по-голяма трагедия.
Подготовката на контингента също не е била на ниво. Днес рейнджърите признават, че никой не е имал представа срещу какво се изправят в Ирак, че там е война. Бойци разказват, че в контингента е имало поне 100 запасняци - бивши военни и полицаи. Екипировката на българските военни на практика се е разпадала, докато изпълнявали мисии. Движели се в обикновени коли, а не бронирани джипове. Данните от разузнаването също показват, че са били подценени информациите, идващи от местните лидери, че се готвят атентати срещу чуждите контингенти. Преди това е извършен атентат над италианската база, нападения е имало и в много други части в града, както и в много други градове в Ирак.
Тежките въпроси, на които няма отговор, всеки път се задават отново и отново, когато близките и приятелите на загиналите се събират на 27 декември, за да почетат паметта им. За част от роднините обаче е мъчително, че държавата е забравила своите герои. "Не се сърдим, че държавници и управници ни забравиха след 2005 г. В България всяко чудо е за 3 дни. Ние сме обикновени хора и не съществуваме за държавните институции, а като пенсионери сме си направо в тежест на държавата", казва Христо Кочорин и припомня, че синът му майор Георги Кочорин бил отличник във военното училище в Шумен.
автори: Ирина Ангелова
Панайот Ангарев

Оцелелите се затриха по родните пътища

Повечето от бойците, които преживяха атентата срещу база "Индия", имаха проблем с адаптацията си по-късно към живота в България. Някои проявиха типичните симптоми на посттравматичен стрес, въпреки че всеки един е минал при завръщането си физически и психически преглед.
Това е обяснението и на част от случаите на нелепа смърт, която застигна поне четири от върналите се рейнджъри. Те загинаха в катастрофи на прав участък. Неофициално се говори за още пет катастрофи с рейджъри, завърнали се от мисии в Ирак. Бързите коли си купили именно с парите, спечелени с риск за живота. Имаше и случай на боец, който оцеля в база "Индия", но загина няколко дни след завръщането си до Карлово. Военният от карловската бригада Пламен П. загива в автомобил "Опел Вектра", който преобърнал в канавката на пътя между селата Бегово и Сухозем. Според рейнджъри, най-вероятно колегите им са търсили високия адреналин, към който се пристрастяват след опасна мисия. Армията регистрира и едно самоубийство на завърнал се от Кербала. Три години след трагичния инцидент в Ирак в дома му в "Надежда" е открит прострелян ефрейтор Веселин Сариев. Той се е гръмнал със собствения си пистолет. Сариев е един от 27-ата ранени при атентата срещу българската база.