Вече стана ясно, че предстои промяна и на числеността на военнослужещите в България. По различно време, но по един повод, това бе подсказано от министра на отбраната Аню Ангелов и заместник-министъра на отбраната Августина Цветкова. Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили, която ще бъде приета от парламента в края на септември, трябва да каже колко души наброяват Въоръжените ни сили. Това е документът, който ще обобщи резултатите от провеждащия се от февруари т.г. Преглед на структурата на силите. Правителството ще предложи, но както си му е редно последна дума ще има Народното събрание. То трябва да каже колко войници са необходими на България. (Б.р. – под войници имам предвид всички военнослужещи.)
Ако погледнем назад във времето ще видим, че Въоръжените сили намаляваха своята численост по пътя на своето преструктуриране или чрез свиване на личния състав.
Съкращаването в най-новата ни история започва на 27 януари 1989 г.
Редуцирането на армията от гледна точка на личен състав се обяснява с приетата през май 1987 г. в Берлин отбранителна доктрина на тогавашния Варшавски договор. Аргументите са свързани с приемането на принципа на разумната достатъчност и поставянето на ударението върху качествените параметри. На 1 януари 1989 г. Българската армия наброява 117 500 души. Решението на Държавния и Министерския съвет се изпълнява до 1 октомври същата година и числеността на армията пада на 107 500 души.
Конституцията, която през 1991 г. гласува Великото Народно събрание, легитимира понятието въоръжени сили. Дългата парламентарна дискусия какво влиза в това понятие започва от 29 юни 1994 г. Тогава 117 народни представители от 36-ото Народно събрание бяха достатъчно разумни, за да не включат в състава на Въоръжените сили и полувоенизирани формирования. Имаше такова предложение на Комисията по национална сигурност. Самият състав бе узаконен два дни по-късно с гласовете на 143 депутати. Той включваше Българската армия, Гранични и Вътрешни войски, Войските на Министерството на транспорта, Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения, Строителни войски, Националната служба за сигурност (НСС), Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба за охрана (НСО). Още тогава Строителни войски бяха нарочени за отпадане. Не бе прието предложението на професор Ибрахим Татарлъ и неговите колеги от ПГ на ДПС този вид войски да бъдат заличени от списъка на Въоръжените сили. След шест години обаче това бе реализирано.
Първото намаляване на състава на Въоръжените сили стана на 29 октомври 1997 г.
Депутатите от 38-ото Народно събрание оставиха извън списъка Гранични и Вътрешни войски, както и Националната служба за сигурност. Всичко това се превърна в законодателен факт с гласовете на 109 народни избраници. За трети път ДПС, което тогава бе в ПГ на ОНС, бе неудовлетворено. Строителни и Транспортни войски останаха във Въоръжените сили. Въпреки че и Петя Шопова от Евролевицата подкрепи неговото предложение с мотива, че в състава на Въоръжените сили остават войски, които не отговарят на стандартите на НАТО.
Военната доктрина сложи началото на края на този процес.
На 8 април 1999 г. 38-ото Народно събрание гласува, че военните формирования извън състава на Министерството на отбраната трябва да се девоенизират и да се преобразуват в държавни предприятия. Последва промяна в Закона за отбраната и Въоръжените сили и от средата на юли 2000 г. Въоръжените сили на Република България включват Българската армия и другите формирования в Министерството на отбраната, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана. Така през 1995 г. в състава на Въоръжените сили имаше 10 елемента, две години по-късно останаха седем, а през 1999 г. - четири.
План 2010 определи числеността на Българската армия на 75 хиляди души.
Оказа се обаче, че той не съответства в пълна степен на характеристиките на стратегическата среда, на политическите приоритети в сферата на сигурността и интеграцията на реалните потребности на страната. Преценено бе, че по-нататъшното му изпълнение не би могло да бъде гарантирано с финансови, материални и човешки ресурси. Това бе изводът от голямото изследване на хода на реформата, проведено от български и американски екипи. Така дойде 8 април 1999 г., когато бе приета Военната доктрина. Тя определи лимит, съгласно който до 2004 г. съставът на Въоръжените сили не бива да надхвърля 45 хиляди души. По този начин Народното събрание пое отговорността и с решение, но не и със закон фиксира числеността на Въоръжените ни сили. И разпореди това да стане с План за организационното изграждане на Въоръжените сили. Правителството гласува Плана за организационното изграждане и структурата на Въоръжените сили до 2004 г. на 21 октомври 1999 г. Година след приемането на Военната доктрина бе направено предложение със закон да се промени числото 45 000. Народните представители Ахмед Доган, Димитър Луджев, Осман Октай и Арлин Антонов внесоха писмено предложение за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили. Те искаха в преходните и заключителни разпоредби на закона да се запише :"Във Военната доктрина на Република България, приета от Народното събрание на 8 април 1999 г., се променя чл. 93, като цифрата 45 000 се заменя с 65 000." Комисията по национална сигурност не прие предложението, парламентът също.
На 14 февруари 2002 г. Народното събрание промени Военната доктрина. Поправеният документ определи, че през 2004 г. България трябва да има Въоръжени сили с мирновременен състав от
45 хиляди военнослужещи.
Тогава депутатите записаха още, че мобилизационните планове ще се разработват за 100 хиляди души, а не за 250 хиляди, както бе по стария вариант на доктрината. Парламентът постави като срок 2010 г. за професионализацията на Българската армия. Това са параметрите, по които се движеше изпълнението на План 2004. Намеренията и действията на Министерството на отбраната показваха, че що се отнася до числеността, планът ще бъде изпълнен до края на 2003 г. Така и се получи на практика.
Променяйки Закона за отбраната и Въоръжените сили на 5 април 2002 г. депутатите определиха, че личният състав на въоръжените сили се състои от военнослужещи от Българската армия, Министерството на отбраната и структурите на подчинение на министъра на отбраната. Така Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана бяха извадени от състава на въоръжените сили. Националната гвардейска част бе включена в състава на Българската армия.
На 21 юли 2004 г. парламентът прие доклада на правителството за Стратегическия преглед на отбраната и Визията на Въоръжените ни сили до 2015 г. На тази основа правителството одобри План за организационното изграждане и модернизацията на Въоръжените сили до 2015 г. Там бе определена и новата численост. Организационно въоръжените сили са разделени на Българска армия и структури, подчинени на министъра на отбраната, бе записано в плана.
До 2015 г. в мирно време въоръжените сили трябваше да наброяват 38 929 военнослужещи и 9880 граждански лица.
МО да намалее от 725 на 703 души. Личният състав на структурите на подчинение на министъра на отбраната да падне от 7798 на 7665 души.
План 2015 е променян няколко пъти и актуализиран веднъж. По данни на бившия началник на отбраната генерал Златан Стойков, оповестени в медиите, в резултат на промените по време на неговия мандат от 2006 до 2009 г. мирновременният числен щатен състав е бил редуциран с 25%, което включва 10 хиляди длъжности за военнослужещи и над 1600 за граждански лица. Реално са освободени 9450 кадрови военнослужещи, от които по собствено желание 5972.
Списъчният състав на Въоръжените сили преди година е 32 156 души, а численият състав на Българската армия - 29 379, твърди генерал Стойков.
Окомплектоването е 90,5% спрямо щатния състав. Най-високо е окомплектоването с офицери - 96%, а най-ниско с войници и матроси - 86%. Броят на жените военнослужещи в началото на отчетния период представлявал 8% от списъчния състав, а преди година е 12.1%, т.е. 3500 жени-военнослужещи.
На 25 ноември 2009 г. правителството одобри промяна в Актуализирания план за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г. С нея числеността на личния състав, въоръжението и бойната техника в Българската армия и МО, заложени в плана, се считат за горна граница, а не за равнища, които трябва да бъдат достигнати задължително. Промяната не се отнася до формированията, които страната ни е декларирала за колективната система за сигурност на НАТО и за нуждите на Европейската политика за сигурност и отбрана.
Мотивите за това правителствено решение са осигуряването на възможност в условията на криза разходването на ресурсите да се концентрира върху поддържането и развитието на основните отбранителни способности, съгласувани със съюзниците. Дава се възможност планирането и управлението на процеса на изграждане на приоритетните отбранителни способности да става гъвкаво, непрекъснато и реалистично.
Последните изменения и допълнения на Закона за отбраната и Въоръжените сили, които влязоха в сила от 26 февруари т. г. включиха във Въоръжените сили седем елемента: Българската армия; служба "Военна полиция"; служба "Военна информация"; военните академии и висшите военни училища; Военномедицинската академия; Националната гвардейска част; резерва на въоръжените сили. Плюс едно уточнение, че военнослужещите от Министерството на отбраната са част от личния състав на въоръжените сили.
Остава да видим каква ще бъде крачката на това Народно събрание. Дали то ще има принос, за да се оправдае заглавието на материали, че за две десетилетия Българската армия може да намали състава си със 100 хиляди войници. Както стана ясно на 1 януари 1989 г. тя е наброявала 117 500 души.
Няма коментари:
Публикуване на коментар