Бойният батальон за Афганистан – съюзническо задължение или пушечно месо

Добре е, че договореността с американците е да изпратим боен батальон или бойна тактическа група в Афганистан чак през 2013 г. Дотогава я камилата, я оттгеляне от „рая за мака” на цялото съюзничко войнство начело с американския Громов – генерал Дейвид Петреъс. Ако трябваше да изпратим батальон веднага или след месец-два , резултатът ще е предизвестен – загинали, черни забрадки, посрещане на аерогара София, спуснати знамена, траурни дни... Ей богу, не преувеличавам.

Поглед преди три петилетки показва, че Камбоджа е била по-голямо предизвикателство от всичките ни последващи участия в мисии взети заедно. Тогава дори не бяхме чували за сини каски и червени кхмери, а изпратихме на 9000 км боен батальон от 800 военнослужещи. Те тръгнаха за бреговете на Меконг само с няколко дни специална подготовка. Ротите бяха в състав от наборни войници и запасняци. Чак в Камбоджа те осъзнаха, че воюват за жълти стотинки в долари. Защитавайки честта на България, се вдигнаха на бунт за собствената си чест. После дойдоха жертвите и преосмислянето на цялото ни участие в подобни мисии, в които с кръв се подпечатаха промените и реформите в армията и страната. Бог да ги прости момчетата, чийто прах е в темелите на параклиса „Св. Георги” в центъра на Пном Пен.

Петима загинаха в Кербала от първия пехотен батальон. Грешка на командването или нелепа съдба ? Никой не бе осъден. Оказа се, че в база „Индия” не са взети и най-елементарните мерки за защита на хората – изкопаване на дълбок ров и ограждане на базата с „хеско” и „аляски”. В боевете за Сити хол / центъра на града/ миротворците от втори батальон показаха опит и устойчивост. Водени бяха от командир, който отстояваше решенията си пред полските началници и действаше безкомпромисно в боя. Тогава всички разбраха силата на „Аз реших !...”

До момента в Кабул и Кандахар миротворци ни не са имали непосредствени сблъсъци с бунтовниците. Наши колеги преди дни подвикнаха, че е време български куршум да порази талибан. И това би било добре, ако и от отсрещната страна нямаха калашници. Талибанските куршуми не са халосни. Досега имаме ранени, но нямаме жертви в Афганистан. А ако изпратим боен батальон ? Ясно е, че ще изпълним съюзническо задължение. Но дали няма да сме и пушечно месо ?

В Кандахар през няколко дни пада убит англичанин, канадец...С очите си видях как се връщат миротворците на Нейно величество, когато са загубили свой другар в боя. В стана на нашите е румънската църква, където има портрети на загинали съседски офицери и сержанти. Тръгне ли наш боен батальон за Афганистан , подготовката на ротите трябва да е като преди война,поне една година. Инструктори трябва да са старшите национални представители от контингентите в Кербала, а командири – командирите на роти от Кербала, Кабул и Кандахар. Осигуряването трябва да е като на другите натовци, а заплащането на ниво. От редника до капитана и полковник трябва да знаят какво ги очаква и каква ще е цената на огъня и достойнството. Останалото е късмет, а на тези ширини – воля на Господа и Аллаха.