Сред фикс идеите, които са върлували из главата на Адолф Хитлер, освен антисемитизъм и антикомунизъм се нарежда и яростната омраза срещу Великобритания и надменните й политици. Но докато диктаторът е успял с цялата военна мощ на Германия да нападне по суша СССР и да отнеме живота на милиони европейски евреи в концентрационните си лагери, Британските острови са се отказали по-далеч, отколкото са стигали ръцете му.
Измъчван от безсилие, Хитлер с радост е приел подхвърлената от негов съветник идея да атакува Великобритания не с бомби и мини, а с икономическо оръжие. Доста нестандартно икономическо оръжие. Защото заради превъзходството на британския морски флот и могъщия съюзник на Британия в лицето на САЩ, икономическата блокада на континента не била особено ефективна. Нацистите имали нещо друго предвид – тонове фалшиви банкноти.
Знаейки на свой гръб какви поражения причинява хиперинфлацията върху обществото, германците са се опитали да причинят същото и на Великобритания. За периода от 1943 г. до края на войната в Германия са отпечатани фалшиви британски банкноти на стойност над 134 млн. паунда. Това се равнява на 13% от тогавашната парична маса на Британската империя – тоест Хитлер е бил действително на крачка от осъществяването на подлия си замисъл.
Макар че това е най-драматичният пример за валутна фалшификация в човешката история, горният факт не е сред най-известните моменти от Втората световна война. Както можем да предположим, по напълно пропагандно съображение – Английската централна банка е толкова убедена, че нейните банкноти не подлежат на фалшификация, че чак след края на войната разбира какво е можело да стане. Междувременно десетки хиляди честни, нищо не подозиращи граждани са купували къщи, автомобили, стоки, предприятия, всичко – именно с тези фалшиви банкноти.
Историята на създаването на фалшификатите сама по себе си е много поучителна. Но да се върнем малко по-назад. Още с идването на националсоциалистите на власт финансите на Германия са раздирани от вътрешно противоречие. По заповед на Хитлер вносът на желязна руда и петрол постоянно трябва да се увеличава в подготовка за назряващата война. Стремглаво нарастващите разходи за въоръжаване подлагат платежния баланс на страната на истинско изпитание.
Германия купува суровините със своята райхсмарка, силна и приета валута – приета дотогава, докато платежният баланс е на плюс, тъй като след 1922 г. светът винаги има едно наум за политиката на германската централна банка. Всъщност походът на Хитлер за въоръжаване на страната полага основата на германското експортно чудо, както и на потребителската дисциплина на вътрешния пазар. Приходите от все по-търсените германски машини се насочват не към консумация, а към внос на суровини с военно значение. Населението пък е подтиквано да влага парите си в разнообразни ДЦК, тоест пак да ги дава на правителството.
Но тази политика, изключително успешна в средата на 1930-те, започва да издиша в края на десетилетието, когато военните разходи надхвърлят 20% от БВП на Германия. На няколко пъти държавата е на ръба на платежоспособността, защото съобразно тоталитарните планове се купуват все повече черни и цветни метали за танкове и снаряди, все повече петрол за производство на горива за самолети и камиони. Нахлуването в Полша е показало, че ресурсите на Вермахта все още не са достатъчни за справяне с една конкурентна велика сила.
Тогава, на 18 септември 1939 г., във финансовото министерство в Берлин се организира конференция на тема „Как да атакуваме финансовата система на една велика сила“. Събралите се експерти много бързо достигат до идеята за производство на фалшиви банкноти. Освен саботаж на врага, така ще се осигури и толкова нужната чуждестранна валута за гарантиране на военните доставки. Единствено икономическият министър и шеф на централната банка Валтер Функ се противопоставя на тази идея. Впрочем „старомодният“ Функ много скоро е отстранен от голямата игра.
Няколко дни по-късно, офицерът от СС Алфред Науйокс официално получава задачата да организира производството на фалшиви банкноти. Науйокс съвсем наскоро се е отличил като организаторът на театралната инсценировка на полското нападение срещу Германия, което дава основание на нацистите да нахлуят в Полша, слагайки началото на Втората световна война. Сега той трябва да фалшифицира и пари. Офицерът решава да заложи на учени от системата на СС, както и на цивилен технически персонал.
Тайната фабрика на Науйокс годишно получава 2 млн. райхсмарки от държавата, обаче начинанието е пълен провал. За две години държавните служители само успяват да открият от какво е направена хартията на британските пари и какъв е математическият алгоритъм при даването на сериен номер на банкнотите – но крайният вид на „продукта“ е незадоволителен. Отпечатани са 400 000 фалшиви банкноти от 5 и 10 стрелинги, както и малко долари, но с ниско качество.
Тогава на сцената излиза Бернард Крюгер от отдела за международна пропаганда в СС. Получил през лятото на 1942 г. картбланш от шефа си Хайнрих Химлер, Крюгер решава да подхване проблема по съвсем различен начин. Той се отказва от държавните специалисти и вместо това тръгва из концентрационните лагери и затворите да търси подходящи занаятчии – гравьори, печатари, литографи. Словакът от еврейски произход Адолф Бургер си спомня как е бил „нает“:
„Затворник Бургер?“ „Тъй вярно!“ „Типограф по професия?“ „Тъй вярно! ... тогава грубият му глас изведнъж стана мек, той дори ми протегна ръка. Не вярвах на сетивата си“. Общо 144 специалисти измъква Крюгер от затворите, почти всички те доживяват до края на Войната. Най-младият няма 20 години, най-възрастният е на 60. Преместват ги в тайна фабрика в покрайнините на Берлин и се отнасят много учтиво към тях. Но спасените лагеристи не забравят, че фалшифицират за живота си.
Резултатите от този „триумф на частната инициатива“ не закъсняват. Занаятчиите бързо установяват, че британците умишлено са изкривили на някои места линиите на буквите и цифрите на банкнотите, за да се предпазят от фалшификати. На други места пък са поставени почти невидими контролни петна, които затворниците – фалшификатори наричат „лайната на мухата“.
В мастилото, използвано от Bank of England, има най-различни съставки, сред които и въглища, получавани единствено при изгаряне на германски лози, пържени след това в ленено семе. Водата в „производствения процес“ идва от бистър планински поток и за да е точно такава, каквато използват британците, в потока трябва да плуват пъстърви ...
Промишленото производство от тази фабрика започва през лятото на 1943 г., печатат се банкноти по 5, 10, 20 и 50 паунда. Една сутрин Крюгер свиква всички свои питомци и с триумфиращ вид ги поздравява, размахвайки пред тях една хартийка: „Британските банки ги приеха за истински!“
По ирония на съдбата, точно когато производството достига своя връх като количество и качество, начините, по които могат да се използват фалшивите банкноти рязко намаляват. Защото кризата на горивата не е наш патент, а е една от големите слабости на нацисткия режим. След 1944 г. Луфтвафе страда от хроничен недостиг на керосин и в опитите си да се противопостави на прииждащите съюзнически бомбардировачи, не може да си позволи налудничавия опит да унищожи Британия, като хвърля отгоре й пари от самолети (такава е била първоначалната идея на Гьобелс).
Пласментът на супер – фалшификатите допълнително е затруднен поради сгъстяващата се международна изолация на фашистката диктатура. Но е известно, че цяла една служба от 50 души се е занимавала с международни доставки на различни продукти в Германия, използвайки именно тези пари. Известно е още, че търговецът Фридрих Швенд, наричан още Доктор Вендиг, е прибирал 33% от стойността на всеки фалшив паунд, който е успявал да пробута.
Фалшивите парите все пак са послужили за нещо добро. Именно с тях нацистите са плащали на международните си шпиони. Прекрасна е историята на излъгания лъжец Елиеза Базна, албанец. Той е служел като камериер и секретар на британския посланик в Турция и с микро – фотоапарат е заснел и доставил на германците 150 секретни документа. Платили му щедро и пре-щердо, сега знаем с какво. Общо 300 хил. паунда е получил предателят, които в днешни пари се равняват на над 11 млн. евро. Половината албанецът е профукал незабавно. За останалите изчакал няколко години след края на войната.
На Базна не му било никак приятно дори когато експертите от Английската банка го уверили, че притежава най-съвършените фалшиви банкноти на всички времена. А банкноти се фалшифицират отдавна, включително от правителствата: в края на XVIII век точно така Великобритания се мъчи да убие Френската революция; Наполеон отвръща със същото, като освен Лондон атакува Виена и Москва.
Днес се говори, че – изглежда трайно – излекуваната от надменността си централна банка на Великобритания почти всеки месец извършва експертни проверки за произхода на наличните банкноти.
Източници:
Betrogene Betrueger. Georg Boenisch. Spiegel Geschichte, 4/2009
Адам Туз. Икономиката на Третия райх. С., 2010
